юли 31, 2007

Германската програма*

Бяхме едно малко затворено общество, тайна секта, няколко души, които се заключваха в един апартамент, за да “учат за сесия” и не излизаха по 3-4 дена. (Маме, извинявай предварително за това, което следва!) Хвърляхме чоп кой от нас ще излезе за храна, цигари и вино…останалото си го имахме.
А играта с изпълняването на желания, а художествената гимнастика с лайнарката, а замерянето със стотинки из цялата къща с крясъци : ” Ще те купя целия, селянино!”?
А боят с възглавници, при който полюлеят падна за пореден и последен път…?
А етюдът на И. с пуйката?
А играта на жива мишена?
А танцът, изпълняван с гербери в дупетата(!!!), на песента “Пред нас са блеснали житата”?
А “Германската програма” и “Денят Х”?
А Супер Свиларова с черно наметало?
А литературното четене на Ботев, при което се търкаляхме по земята от смях? Другите гаври с литературата няма да ги споменавам, защото “не е готино да се ебаваш с Кочо Честименски.”
Безкрайни, весели детски игри! Смях до смърт! Съседите викаха полиция през ден, а ние бяхме само няколко 20-годишни хлапета! А помните ли как девойките от курса се предупреждаваха една друга: “Не ходи, че знаеш ли какви неща стават там!?!” - Ставаха! Вярно е!
В други дни четяхме в “Гълъбарника” ( за непосветените – това е култовата библиотека на филолозите в Алма Матер, която се намира под централния купол, има стъклен покрив и мирише на стари книги). А какви симпатични и задушевни кюшенца и стаички има под този купол, да знаете…
4 човека, които се надушиха преди 10 години и до ден днешен са близки по особен начин. Когато се виждаме, в очите ни блести старото съзаклятие на хора, които определно имат какво да разкажат един за друг, но няма да го направят.

Tya: kogato govorya s teb ili sas S., vse edno se vrashtam vkashti :)

Toi: da, imam sashtoto useshtane za neshto toplo I poznato :)

Tya: lipsvate mi, kogato ne se vijdame dalgo vreme, domachnyava mi :)

Toi: chuvstvoto e vzaimno :)

И вие, които не сте вътре в нещата, не си мислете, че това се случваше без активното влияние на един пети участник в играта – “За тия години отидоха 4 декара.” Системната употреба на марихуана, съчетана с 20-годишните ни артистични мозъци, правеше чудеса, а и до ден днешен прави.
И винаги си взимахме изпитите! Минимум усилия за максимум резултати! Това е - бяхме умни деца!
И държа да отбележанито един от нас не стана наркоман хаха, а всички станахме човеци! В нашия свят това е толкова рядко – все по-често срещам хора, в които няма човек!
Обичам ви! Вие си знаете кои сте!:)
* "Германската програма" беше наша обща фантазия, в която 4-мата управляваме света...хахаха

Crying in the rain

Никога не съм имала коментар за тази песен. Просто я увеличавам и мълча! Понякога се разплаквам, а понякога просто усилено си гледам пътя, докато шофирам.
Като любов на сбогуване, като секс за последно, като болезнено проникване с разкъсване на жизненоважните ти органи.
Без повече коментари! Тези, които ме познават по ТОЗИ начин, много добре ще разберат защо поствам този текст.

I'll never let you see
The way my broken heart is hurting me
I've got my pride and I know how to hide
All the sorrow and pain
I'll do my crying in the rain
If I wait for cloudy skies
You won't know the rain from the tears in my eyes
You'll never know that I still love you
So though the heartaches remain
I'll do my crying in the rain
Raindrops falling from heaven
Will never wash away my misery
But since we're not together
I'll wait for stormy weather
To hide these tears I hope you'll never see
Someday when my crying's done
I'm gonna wear a smile and walk in the sun
I may be a fool
But till then, darling, you'll never see me complain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain
I'll do my crying in the rain

Великите A-HA

юли 30, 2007

Добри момичета

Смяхме се днес с bb* по повод пиянските ми есета. Замислих се, че всъщност както и да звучи, и аз, и тя сме просто едни добри момичета.
Ако ми звъннеш през нощта мокър, тъжен или гладен, ще те пусна вкъщи. Ще ти сготвя нещо от яйца, ще ти дам хавлия и сухи дрехи и ще те сложа да спиш.
Ще те допусна до устните си, ако знаеш правилните думи.
Ще те пусна и в колата си, за да те закарам до някъде или просто да те повозя из нощна София. Знаеш, че обичам.
Ще ти позволя да стигнеш достатъчно далече и много дълбоко, повярвай ми!
Аз съм възпитано момиче – ще те пусна и в сърцето си. Достатъчно е само да имаш здрава хватка и да пипаш уверено.
Може би няма да те гушкам и целувам непрестанно и ще предпочитам да сядам срещу теб. Може би няма да ти казвам колко те харесвам, няма и да ми личи..., но ще има моменти, в които ще знаеш с цялото си същество, че си в мен, навътре в мен, гарантирам ти!
Може някой ден да ти покажа и тайниците в детската ми стая, в един от които наскоро намерих хербаризиран джойнт (което не се връзва много с доброто момиче, но както и да е). Ще се оставя да ме заведеш където си поискаш - ако си достатъчно убедителен, ще живея с теб и в Сибир.
Аз съм добро момиче - опаковам храната, която изхвърлям, за да става за ядене от кофите, в дъждовно време си гледам в краката, за да не настъпя някой охлюв, плача на филми и книги…Просто красота! Добро момиче отвсякъде!

*bb и ss – Сетих се за едно малоумно детско филмче с едни същества, които приличаха на надути презервативи и си говореха на Б1 и Б2. Така и не разбрах какво олицетворяват, но го пускаха на деца тия ненормалници от БНТ!

Сряда, 3 следобед

"Imam fenomenalen mahmurluk! Ti dobre li si?"
- sms от моята любима приятелка в сряда - 3 следобед.
Малко предистория:
Вторник е, разбираме се да се видим след работа за по кафе. Срещаме се в 5:30 следобед и наистина си поръчваме вечното " 2 пъти дълго еспресо със студено мляко". След кратко мислене връщаме бармана и прибавяме към поръчката един малък Бушмилс и едно малко Джони. Нещата се развиват мълниеносно - към 11 вечерта сме изпили по 4 малки с първото кафе. Барманът ни е приятел и тъй като няма работа (което е разбираемо във вторник), прави шейкър с нещо много вкусно. Изпиваме чашките на екс заедно с персонала и продължаваме да отпиваме небрежно от следващото уиски. След малко идва вторият шейкър
- Пробвай го това!
- Мммм, какво има вътре?
- Няма да ти кажа, пий!
Послушно обръщаме и това. Нещата загрубяват, вече не ни се пие нищо и тази гад -нашият близък приятел, ни убеждава, че ще стане екстра, ако изпием по един Йегемайстер.
Към 3 часа двете тревожно започваме да си поглеждаме часовниците. И двете сме на работа днес! След около 4 часа! Утре (днес) е сряда, по дяволите! С. ни закача по едно малко картонче на врата, на което от едната страна трябва да попълниш името и адреса си , а от другата страна пише: "Моля, внимателно ме приберете на адреса, написан на гърба!Благодаря!" Счупваме се от смях.
Вече започва леко да ми се доспива.....Въпреки всичко отиваме да хапнем в Уго с персонала. Часът е 5, навън се развиделява, с цялата воля, на която съм способна се качвам на едно такси. Прибирам се като в сън, влизам под душа и медитирам поне половин час. Обличам се бавно, като слабоумна, сменям дрехите си преди да изляза около 3 пъти. Предстои ми дълъг работен ден!
Към 3 следобед вече е почти невъзможно да се концентрирам в нещо по-сериозно от опакото на ръцете ми. Тогава идва sms-ът! Смях се много! Аз на свой ред пък пратих sms на бармана: "Opitvash se da me ubiesh, gad takava!:)"

00:50

Часът е точно 00:50. Връщам се от Симеоново – прекарах вечерта на една тераса с гледка към София. Пъпешов шейк, малко уиски, солен кейк...
Лежерни разговори, силен вятър, любимият ми сив суичър, мирис на планина, косата ми, прибрана с диадема и подрънкващата огромна гривна на дясната ми китка.
Дълго шофиране с Frank Sinatra по празните улици на път към вкъщи. Избрах обиколен маршрут, на два отворени прозореца...Обожавам да шофирам нощем.
Сега шляпам в тихия апартамент с босите си, лакирани с червен лак, крака, оглеждам се доволно в огледалата вкъщи и слушам Fourplay. Напоих няколко парцалчета с лавандула и ги разпръснах навсякъде, тази нощ ще спя като бебе. А утре, вече днес, ще трябва да стана в 6 - понеделник е , отново....
Животът е прекрасен!

JUST GIVE ME A PAIN THAT I`M USED TO!!!

Болката е най-масовият наркотик, с който се друсаме. Кътаме си я, правим си кашета за черни дни, дозираме си я и си я консумираме редовно като антибиотик. Научаваме се да се будим с нея – “Добро утро, красавице!”, да й правим място на възглавницата си вечер. Никога не сме сами в колата си, защото тя е там, на мястото до шофьора, избира музиката и прави вълнички с ръка през прозореца.
Тя си има маршрути, минава по точно определени улици и те кара да се обръщаш на точно определени ъгли, за да се огледаш за нея. Когато си пил е симпатична и те кара да пращаш абсурдни sms-и, а сутрин е гузна, рошава и кисела. Става част от ежедневието ти и така си живеете. Тя дебелее от хубав живот, а ти я храниш с остатъците от вечерята си. Живуркате си заедно като в приказките.
Една сутрин, обаче, се събуждаш и установяваш, че дилърът е изчезнал от главата ти, стопил се е, умрял е – на кого му пука. И ти става едно такова фриволно, в сърцето ти е тихо, вече си сама в колата...Става ти празно.. “Не може да не ми пука? Не е възможно да ми е минало!” Затаяваш дъх, за да се ослушаш в себе си – “Няма я! Свободна съм! Но нещо не е наред, защо ми е празно?”
Започва абститенцията. Метадоновата програма не струва – някакви дебютанти и лаици се опитват да ти доставят същото удоволствие, но не! Твоят дилър умря. А за мъртвите или добро, или нищо!
След време усещаш как рестартираш програмата и се оглеждаш за поредния леко скъсан тип, който с хитър поглед ти предлага “трип, който не си изживявала”. Бивши наркомани няма! Да живеят дилърите!
Just give me a pain that I`m used to!

юли 29, 2007

I see a different you

“Здравей, любов моя! Вече ми става студено на този остров! Истината е че бяхме прекалено млади, а сега търсиш мен или някой като мен...” , “Разделени сме и никой нищо не може да направи... Никога няма да обичам отново!”
Koop – едни изтрещели шведи, които ми влязоха под кожата случайно. Видях идиотския им клип на I see a diffrent you по някой от музикалните канали и тичайки към компютъра, си повтарях името...Свалих каквото можах и сега това ми звучи почти нон стоп в колата и вкъщи. Тази музика е моето светоусещане, моето припяване в банята докато си слагам червило. Това звучи вкъщи докато се обличам и се въртя пред огледалото преди да изляза вечер...Запознайте се с мен! :) Ето за какво говоря, enjoy!:)

I see a different you

Koop Islands Blues

Come to me

юли 25, 2007

delicate like you and me

Деликатните жени имат тънки китки, слаби глезени и красива шия.
Деликатните жени не крещят и не псуват (или поне не пред чужди хора).
Деликатните жени не обиждат и не засягат, никога не са груби.
Когато са наранени, деликатните жени се качват на колите си и шофират безцелно по улиците с часове или плачат, скрити в баните си.
Деликатните жени винаги внимават да не те притеснят физически- да не ти пречат, да не те бутнат или настъпят.
Деликатните жени внимават да не ти досадят или да не се почувстваш неудобно или унизително.
Деликатните жени винаги те питат “Как си? Боли ли те? Гладен ли си? Студено ли ти е?”
Деликатните жени те слушат с часове и внимават в разговора.
Деликатните жени рано или късно срещат майстора без Маргарита, който ги превръща в деликатни чудовища.
Деликатните чудовища се усмихват и нежно ти влизат в стомаха, блокират белите ти дробове, барабанят по гръбнака ти и търсят памука, от който си направен.
Когато деликатните чудовища открият памука, се превръщат отново в деликатни жени…и всичко започва отначало.

Деликатна, деликатен, деликатност…Като повтаряш една дума започва да ти звучи странно, непознато и неразбираемо…
В момента се чувствам като дух, като фея, като въздух. Усещам как косата ми гъделичка раменете и деколтето ми и дишам равномерно и дълбоко. Наблюдавам как слабите ми ръце ми се движат по клавиатурата…Невероятно моментно усещане за пълнота.

Лайнян капитан

Вървим към вкъщи на връщане от плажа, бебето носи огромна червена лопата и хавлия със Спайдърмен, подсмърча, защото носът му е пълен с морска вода. Аз решавам да се пошегувам и започвам да заменям думите в една позната песничка. Както винаги бебето се включва….Ето какво се получи:

"Лайнян капитан"

изпълняват: бебето и Нани
текст: бебето и Нани
музика: "Всичко тече" от филма "Васко да Гама от село Рупча"

Нани: - Течее, носът ти течее.. сополите нямат край
Бебето: - ….и си текат – до безкрай!
Нани: - И тъй всяко момче всъщност е бъдещо …..мммм
Бебето: - …лайно!!! смях
Нани: - смях…или моряк !А лайното иска да е капитан, поне капитан!
Бебето: - А пък капитанът е…. лайнян!!! смях
Нани: - Лайнян капитан!…. Смях

Бебето: “Айде пак! Течеее…..”

Песента допълва чудесно репертоара на бебето след като покрай мен наизусти и следната съмнително детска песничка:

Кукувица кука
На зелена бука
Как да кажеш Ку-Ку
с човка в гъзъ!!!

Майка му още ми се сърди за това хахахаха Ама толкова е сладък и е такава попивателна, че как да не го научиш на нещо такова…..

Та така! Това е в общи линии есенцията от 4-дневното ни море – посмяхме се, всяка от нас поплака поне по веднъж, а новата ми кола харчи 5,6/100.

юли 24, 2007

в 3 през нощта

" Starostta idva kam teb sas 100 km/h! Ti pravish li tova, koeto obichash!?!"

Една нощ, прибирайки се към вкъщи, стабилно пийнала, видях плакат, много плакати, бяха налепени по дърветата в цялата отсечка на Евлоги Георгиев между Гурко и Синьото...плакати, на които с големи черни букви пишеше - "Старостта идва към теб със 100 км/час!". Опияненият ми от Bushmils-а мозък се втрещти! Това беше намигване от голямото око, намигване в точния момент. По-точно от това нямаше как да е. Така се роди този sms - в три през нощта, в такси с мълчалив шофьор...
Отиде в телефона на един нищо неподозиращ човек, който не бях виждала от половин година. Съобщение от космоса...хаха
На другия ден, излизайки от вкъщи, се огледах пак за плакатите - Тц!Нито един!Не можах да повярвам. Не може да е било пиянско въображение, толкова пияна не съм била...Може да е било реклама на някоя застраховка живот...Каквото и да е било, беше на място, на време и точният повод да кажа нещо на този човек, нещо, с което, сигурна съм, съм му бръкнала в стомаха. Аааа, гад!

юли 19, 2007

на море с Нани...

Утре за пореден път се отправям на пътуване към себе си !Ще пробвам новата си кола и ще засеча колко харчи на извънградско.Ше се чудим как да поберем багажа, ще се спира както винаги през час ту за кафе, ту за тоалетна и ще се говорят простотии от тук до Бургас.
4 жени на различни възрасти и един малък мъж заминават за 4 дена на морето. Горкото дете! След последното такова море, след като от София до Бургас и обратно слушахме само Ъпсурт, моят любимец се върна с чисто нов речник и набор от интересни думи, за които майка му обвинява “Нани”, както ме нарича той вместо Ани.:)
Предстои ни поредната сбирка далече от София. Пак ще говорим за себе си, за мъжете – собствените и чуждите, за работата, за нещата от живота, за болките, разочарованията, за секса, за удоволствията…Ще чуя още 3 различни гледни точки как се получават нещата и защо не се получават понякога. Ще се оглеждам и ще се намирам в другите. Превърнали сме се в някаква фокус група за взаимопомощ, някаква интересна секта, в която участниците стигат до изненадващи откровения на плажа или пред огледалото в банята, докато се опитват всички едновременно да си сложат червило. Много любопитни неща за живота може да чуе човек, ако събере в един апартамент 4 изключително близки жени, които нямат никакви тайни помежду си.
След едно такова 5 дневно пътуване преди две години, 6-годишният тогава Евгени се изпъчи пред огледалото под смаяните ни погледи и каза на отражението си: “Евгени е пич номер едно на света!” И как няма да е след като в продължение на 5 дена приятелките на майка му са го мачкали, щипали по бузите, целували и са му обяснявали как той е на-сладкото момче на света! Да му мислят жените по-нататък, отивам да правя едно от най-омразните ми неща - да си приготвям багажа...

Да отделим децата от мъжете

Днес прочетох в блога на една приятелка аплодисменти за уверените мъже в розово. В тази връзка, ето скромна извадка от книгата “Мнения и препоръки”, която седи неизменно на масата на жените около мен.

- Големият кур не те прави мъж, моето момче! Това че е 17, 18 или дори 19-сантиметров е ок, но не може да говорим само за него, нали?!
- Имай гордостта, когато те тъпчат, да кажеш “Ебем ви панаиро!” и да си тръгнеш с вдигната глава!
- Когато плащаш сметката, го прави тихомълком и не й позволявай да разглежда фиша!
- Грубостта е проява на много лош вкус! Остави болезнената искреност на децата!
- Оставяй разумни бакшиши и не се дръж като кмета на селото пред барманите и сервитьорите!
- Когато искаш просто секс, играй по мъжки, не го удряй на чувства и на романтика.
- Твоите минали и настоящи успехи със жените не са афродизиак, повярвай ми!
- Ако си обвързан, а искаш просто да кръшнеш, не обяснявай колко си гузен и как всъщност твоята жена е страхотен човек! Или правиш нещо, или си отивай вкъщи!
- Като ти писне и решиш да прекратиш връзка, имай смелостта да го кажеш, спокойно, мило, но и ясно! Не се дръж като путка!
- Ако оправдаваш действията си с “бил съм се бил напил и съм се бил бил”, е време да отделим децата от мъжете, както казваше един мой приятел!
- Оралната любов – it`s a give and take situation, душо! Не е лошо да се присъединиш към наложилата се напоследък сред твоите събратя мода!
- Няма нужда да бъдеш “приятелка”, твоята функция е друга!
- Когато искаш нещо, просто действай! Бъди ловец! Няма по–неустоимо нещо от уверения мъж!

Мога да изброявам още, но мисля, че ще стане съвсем грубо и все ще се намери някой, който да вземе да се обиди, така че спирам!
Все пак нямам нищо срещу мъжете, даже напротив!:)
Та така, Бибо, присъединявам се към аплодисментите!:)

юли 16, 2007

FIREWALL

Стената, която построих в мен и около мен! Построих си Китайската стена, за да се защитя от Теб! Ти, който можеше да дойдеш неочаквано, ти, който можеше да се случиш в 10 часа на някоя нищо неподозираща сутрин. Защото знаех, че животът се случва тогава, когато не го очакваш и капка не го подозираш!
Имам си стена! Толкова време си я градих! Трябваше един застрахователен агент да стана – да продавам на хората страхове за бъдещето! Щях да съм страшно добра! Построих си крепост, ровове, наблюдателници! Не можеш да влезеш!
А как ми се иска! Искам да ти се усмихвам под капките на някой пороен дъжд, да пъхвам тайно ръка под блузата ти на обществени места, да заставаш зад мен, когато поръчвам някъде нещо и да усещам със стомаха си, че времето спира....искам да се изчервявам пред очите ти и да крия лицето си...
Защо не си наемеш колесница, батарея, полк...все едно, и без това не знам разликата! Ще ти отворя, ще бъда предателка, обещавам! Ще те пусна да си груб, да мачкаш, да грабиш, да изнасилваш, да безчинстваш и всичко, което ти се иска на мръсната душичка! А аз ще ти се оставям, ще присвивам очи от болка, ще се усмихвам от удоволствие като котка...После ще се постарая да си тръгнеш....сам, но с плячка!

юли 13, 2007

Свиленград - без коментар:)))

Разговор в колата, не е виц!

- Махни си колана веднага!
- ????Защо???
- Защото ще ни спрат!
- ????
- Ще помислят, че си пиян, махай го веднага!

Послушно откопчаване на колана

юли 09, 2007

Айде, ти си следващата!

Вече сте в 30-те, не сте омъжена, а на всяка следваща сватба и кръщене по-възрастните ви роднини от женски пол “хитро” ви намигват и ви сръгват в ребрата с палавото изречение - “Айде, ти си следващата!”
Решение: На следващото погребение се приближете хитро до въпросните възрастни особи и с намигване ги сръгайте в ребрата - “Айде, ти си следващата!”

юли 06, 2007

Целодневна детска градина на Женския пазар

Почти всичко от това, което ми е нужно в живота, това, което ме прави социална, мислеща, състрадателна, мека и усмихната, се припокрива с основните правила, които усвоих ( не без съпротива :)) в детската градина - Целодневна детска градина еди-кой си номер, на Женския пазар, вече я няма.
Беше в една стара къща, на 50-тина метра от нас, насред пазара, между чушки и домати, готини купи от глина, амбулантни търговци и една мила лелка, дето всеки ден ми подаряваше по един дъвчащ бонбон. Там, почти пред детската градина, един ден легнах на земята пред клетката на десетки ужасени пиленца и не станах докато същисаният търговец не извади едно от тях и не ми го подари за ужас на майка ми.:)
В последствие се оказа петел, който прекара юношеските си години вкъщи, на балкона, а по-късно бях принудена да го дам на баба ми и дядо ми.
Таааа, отплеснах се, ето част от правилата, за които започнах да пиша. Най-идиотското е че те се оказват някак напълно валидни независимо дали си на 5 или 55. И в този ред на мисли, лелките от детските градини се оказват едни основополагащи елементи в нашия живот:) Пак се отплеснах, сега правилата:


Не удряй хората!
Играй честно!
Оставяй играчките там, където си ги намерила!
Не взимай чужди играчки!
Извини се, ако си обидила някой!
Мий си ръцете преди и след ядене!
Изчервявай се!
Пази тайна!Не бъди издайническа плямпа!
Не влизай с дъвка вкъщи и не дъвчи по улиците!
Порисувай!
Попей!
Потанцувай!
Поиграй, научи нещо! Всеки ден по малко!
Спи следобед!
Не се изгърбвай!
Закуската е полезна!
Внимавай за коли на улицата!
Дръж за ръка този до теб и вървете плътно един до друг!
И рибките, и хамстерите, и бобеното зърно, което посади в чашата, умират. Ние също!
Най - важната дума е “Виж!”

Останалото, от рода на:

"Дръж си езика зад зъбите и не разказвай кой къде си срещнала без да те питат!"

"Звъни се по 3 пъти и ако не ти вдигнат телефона, затваряш!"

"Даващата ръка винаги е пълна"

"Ако имаш 2 лева, ги похарчи така, сякаш имаш 200!"

"Спестените пари са спестени удоволствия"

"Винаги сядай с кръстосани крака"

"Храни се със затворена уста и не говори глупости на масата!"

"Оставяй бакшиши и не се дръж като кмета на селото!"

.......и още подобни дължа на майка ми и на малкото важни мъже в живота ми.:)



Предизвикано от един текст на Робърт Фулам

Ползвайте плажно масло :)

Обръщение на Кърт Вонегът, направено пред абсолвенти 1997

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло!
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си.
Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди.
Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.

По улицата

Тя – 1: - Майче имам проблем със спиралата….
Тя – 2: - Абе и аз тая дето си я купих нещо не ми харесва….
Тя – 1: - Непрекъснато ми контрахира матката, все едно ще раждам…
Тя – 2: - ……размазва ми се…чакай, ти за коя спирала говориш?….Смях….
Тя – 1: Смях… - Е, за коя мислиш?!...Смях
Тя – 2: - А аз за Диора дето си го взех….Смях…И чак такива проблеми не ми създава….Смях….
Тя – 1: - Момичета, любовта си отива тогава, когато си отидат всеотдайните свирки!
Смях……….
Тя – 3: - Това нямаше никаква връзка! Смях…..
Тя – 1: - Няма, но е вярно! Смях…..

Дочуто на съседната маса

Той: - Ти си една купена жена!
Тя: - А-ха! Така ли? Еми, такъв е животът! Добре дошъл в света на възрастните!
Той: Нервен смях…- Престани с тая ирония, защото ще метна пепелника по теб!
Тя: - Нямаш проблем – ще ти струва 100 лева!
Той: ???????
Тя: - А ако искаш да метнеш това пластмасовото с рекламата на Нес кафе, ще ти струва 50 лева!
Той: Объркан смях….
Тя: - Но искам парите предварително! Така сме ние - купените жени! Смях…

юли 05, 2007

Мдаа...Знаеш!

Знаеш ли как мирише на липа след дъжд на тротоара срещу Военния клуб?
Знаеш ли колко е тихо на Патриарха и 6-ти септември в 5 сутринта?
Знаеш ли как слънцето изгрява и се усмихва през дупките между тухлите в една стара съборетина на малките 5 кюшета?
Знаеш ли колко призрачен и онемял е Патриархът в 6 сутринта на Коледа?
Знаеш ли как тамянът се смесва с влагата и как свещите играят по стените на Седмочисленици по време на вечерната литургия?
Знаеш ли, че новият луд по Графа не проси , а само мълчаливо носи табелка “Не съм добре!” ?
Знаеш ли как през януари гумите на колата скърцат в снега, докато се качваш през нощта на Витоша?
Знаеш ли колко е вкусно късното следобедно кафе с един малък Бушмилс в едно дворче на Шишман?
Знаеш ли, че в карето около Попа има поне 10 дворчета, където има пейки за целуване и трева?

Мдаа…Знаеш!

юли 04, 2007

Разговори в колата

Тя: - Ти ме ограничаваш!
Той: - И как точно те ограничавам?
Тя: - Ограничаваш ме да псувам, да пуша и да пия!
Той: Смях…… Това трябваше да го запиша и да го пусна на децата ти един ден! Само “да се бия” пропусна!
Смях…..

Записано на плажа


Тя - 1: - Всъщност повечето мъже не виждат по далече от носа си….
Тя - 2: - Не, не! Не виждат по-далече от куровете си!
Дружен смях и отпиване от коктейлни чаши с неясна зеленикава консистенция….
Тя - 3: - Да, в такъв случай мъжете би трябвало да се делят на късогледи и далекогледи….
Т1, Т2 и Т3 се задавят от смях…хората от съседните чадъри започват да се обръщат за пореден път …
Т1, Т2 и Т3 почти в хор през истеричен смях: - Значи ние обичаме далекогледите… Смях…
Тя – 2: - Абе, тоя коктейл има малко странен вкус, може би му трябва малко сода…Момичета, отивам за вино, иска ли някой…
Т1 и Т3: - Да, бяло…
Тя – 1: - Ама гледай да не е в тея чаши, дето после ги мият и пак ги ползват. Много мразя пластмасови чаши!

юли 03, 2007

"Бях забравил защо сме приятели"

Наскоро един приятел ми направи най-хубавия комплимент, който съм получавала някога - погледна ме все едно ме виждаше за първи път и ми каза с усмивка – “Бях забравил защо сме приятели!” Току що беше прочел поредното ми изстъпление, едно изнасилване на думите…, толкова болезнено, че се чудя как му го показах. Тогава се замислихме и двамата от колко дълго време се познаваме. Дали с времето не свикваме с близките си хора и не спираме да виждаме блясъка им?
Ежедневието те вкарва в дежурни обаждания – “Как си?, Добре ли си?, Искаш ли да пием по едно тази вечер?, Честит рожден ден!” ….. И все по-рядко си говорим за истинските неща. Разказваме си какво се случва, но спираме да си разказваме как се чувстваме.
Научаваме се да четем между редовете на случките и започваме да се “познаваме”, “да си знаем кътните зъби” и “керливите ризи”. Дали това не убива близостта? Дали това не скопява удоволствието от контакта с близките ни хора и не ни хвърля в отчаяно търсене на нови такива? Започваш с времето да си говориш конкретно за нещата, а смешните диалози за живота се случват все по-рядко. Твърдите, че се разбирате с по една дума, с един поглед, но постепенно започвате да се забравяте в конкретиката.
“Да, сега си спомних защо сме приятели!”

А това е текстът, който стана повод за тези мисли :)
Толкова беше спешно да го напиша, че излетях от банята и в тъмнината го написах на един дъх на латиница…От уважение към езика го преписах, обаче :)

Да намериш себе си на пода и да знаеш , че това е краят….краят на краищата! С едно въже около врата ти - скъсано....с превързани с кървави бинтове китки....с повърнати хапчета по пода в банята...стотици...и всичките безвредни....За секунди изгуби контрол над ръцете си, над душата си...и полетя! Малък безмоторен полет над банята...полет над белия мрамор, над мивката, над сините кърпи с делфинчета...Твоята баня, твоето старо убежище за сълзи, за разговори с огледалото, за слагане на червило и за медитация.
И не искаш никой да нахлува, никой да те спасява, не искаш чаша вода…Само тишината на банята! Искаш да се чуеш...да чуеш гласа си….Поемаш дъх дълбоко и силно, за да се увериш, че още дишаш...усещаш болката в гърдите си и бавно се усмихваш на себе си – жива съм, и този път оживях! Събираш разпилените витамини по земята, поглеждаш се в огледалото...приближаваш се много, за да се вгледаш в очите си...., но не я откриваш, няма я...избягала е...напуснала те е....Страхливците нямат души!
Навеждаш се да измиеш лицето си, да оправиш косата си пред огледалото, да заличиш следите от сълзите по бузите си....и се усмихваш за проба, на вторият път се получава. Сега е време да отвориш вратата!

юли 02, 2007

Цикъл

Ето какво може да направи с една жена един болезнен цикъл, не e истина!:)


Да си кажем истината! По варварски, по дивашки! Истината, която се извива и крещи! Истината с лакираните дълги нокти, истината, въоръжена до зъби! Кучешки, дълги, остри зъби! Истината, която ни раздира, която прогаря рани, дълбоки, неизлечими, като да се порежеш на лист хартия – невидимо, но дълбоко! Като да оставиш кръвта си да тече , да изтича и да се удавиш в нея, да умреш! Да се събудиш посред нощ в треска, да се събудиш треперещ и да гледаш часовника – трак-трак-трак! И да кървиш! Да кървиш с кръвта на родителите си, да се губи невидимата нишка на гените, да изтича по чаршафите ти! Безкрайна, като менструална, болезнена, кръвта на истината! И болката в слабините ти, ударите на сърцето ти, и всеки тласък да носи нова болка, нова кръв!
Да си кажем истината! Да се убием взаимно! Да си изрежем миглите, да си обръснем веждите – бавно и методично пред огледалото, да отрежем кичур от косата си и да я дадем за спомен – коса, мигли и вежди – в малка кутийка за спомен. Спомен от болката, спомен от умирането! Кутийката на истините!
И оставаш като таралеж, като брониран войник, като крепост - превземана, ограбвана, изнасилвана и разпъвана, стотици пъти! И само вятър между стените ти – южняк - силен и сух! Свири в нишите на празните ти стаи, спотайва се в изпразнените гардероби и вади прах от библиотеките!
Да си кажем истината, кухата истина! За да звъни в изоставената камбанария, да удря петлетата на камбаните и да пее, да крещи от високо! Да вие на кухо като ходжа от самотно минаре! Да вие и да вика към нищото, да пее в нищото и да бият камбани, да се надвикват!
Да си извикаме истината! И да я оставим да си ехти в празните къщи, в уморените зеници , в стеснените аорти на телата ни!

Искам да знам....

Не помня вече кой и кога ми го беше пратил...Знам, че има хора около мен , на които бих искала да изкрещя тези изречения....и съм се опитвала. Не веднъж! Ако аз обаче трябва да отговарям на тези въпроси, ще се проваля - още на момента "след ударите на живота" , защото напоследък съм като таралеж - щом усетя някакво "нерегламентирано" прибилжаване се свивам с бодлите напред от ужас да не ме заболи. И да бъда предана и да заслужавам доверие май съм забравила. Но да! - Ставам сутрин след безсъние, след убийствени нощи, след болки, събуждам се и правя каквото трябва за всички. На другите въпроси не мога да отговоря! И е добре, че няма кой да ми ги зададе:)


Не ме интересува как изкарваш прехраната си!
Искам да знам за какво те боли!
Не ме интересува на колко години си!
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради приключението да бъдеш жив!
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти!
Искам да знам дали оставаш отворен след ударите на живота
или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина!
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и да заслужаваш доверие!
Искам да знам можеш ли да видиш красотата,
дори когато тя не е красива всеки ден!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш!
Искам да знам можеш ли да се събудиш след нощ на отчаяние и да направиш сутринта каквото е нужно за децата!
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук!
Искам да знам дали ще застанеш до мен
в огъня на сърцето ми дали няма да се отдръпнеш…
Не ме интересува къде и какво си учил!
Искам да знам какво те крепи отвътре!
Искам да знам можеш ли да бъдеш сам със себе си
и дали обичаш това присъствие, в моментите на празнота,
когато няма друг до теб...