юли 02, 2007

Цикъл

Ето какво може да направи с една жена един болезнен цикъл, не e истина!:)


Да си кажем истината! По варварски, по дивашки! Истината, която се извива и крещи! Истината с лакираните дълги нокти, истината, въоръжена до зъби! Кучешки, дълги, остри зъби! Истината, която ни раздира, която прогаря рани, дълбоки, неизлечими, като да се порежеш на лист хартия – невидимо, но дълбоко! Като да оставиш кръвта си да тече , да изтича и да се удавиш в нея, да умреш! Да се събудиш посред нощ в треска, да се събудиш треперещ и да гледаш часовника – трак-трак-трак! И да кървиш! Да кървиш с кръвта на родителите си, да се губи невидимата нишка на гените, да изтича по чаршафите ти! Безкрайна, като менструална, болезнена, кръвта на истината! И болката в слабините ти, ударите на сърцето ти, и всеки тласък да носи нова болка, нова кръв!
Да си кажем истината! Да се убием взаимно! Да си изрежем миглите, да си обръснем веждите – бавно и методично пред огледалото, да отрежем кичур от косата си и да я дадем за спомен – коса, мигли и вежди – в малка кутийка за спомен. Спомен от болката, спомен от умирането! Кутийката на истините!
И оставаш като таралеж, като брониран войник, като крепост - превземана, ограбвана, изнасилвана и разпъвана, стотици пъти! И само вятър между стените ти – южняк - силен и сух! Свири в нишите на празните ти стаи, спотайва се в изпразнените гардероби и вади прах от библиотеките!
Да си кажем истината, кухата истина! За да звъни в изоставената камбанария, да удря петлетата на камбаните и да пее, да крещи от високо! Да вие на кухо като ходжа от самотно минаре! Да вие и да вика към нищото, да пее в нищото и да бият камбани, да се надвикват!
Да си извикаме истината! И да я оставим да си ехти в празните къщи, в уморените зеници , в стеснените аорти на телата ни!