юли 30, 2007

Сряда, 3 следобед

"Imam fenomenalen mahmurluk! Ti dobre li si?"
- sms от моята любима приятелка в сряда - 3 следобед.
Малко предистория:
Вторник е, разбираме се да се видим след работа за по кафе. Срещаме се в 5:30 следобед и наистина си поръчваме вечното " 2 пъти дълго еспресо със студено мляко". След кратко мислене връщаме бармана и прибавяме към поръчката един малък Бушмилс и едно малко Джони. Нещата се развиват мълниеносно - към 11 вечерта сме изпили по 4 малки с първото кафе. Барманът ни е приятел и тъй като няма работа (което е разбираемо във вторник), прави шейкър с нещо много вкусно. Изпиваме чашките на екс заедно с персонала и продължаваме да отпиваме небрежно от следващото уиски. След малко идва вторият шейкър
- Пробвай го това!
- Мммм, какво има вътре?
- Няма да ти кажа, пий!
Послушно обръщаме и това. Нещата загрубяват, вече не ни се пие нищо и тази гад -нашият близък приятел, ни убеждава, че ще стане екстра, ако изпием по един Йегемайстер.
Към 3 часа двете тревожно започваме да си поглеждаме часовниците. И двете сме на работа днес! След около 4 часа! Утре (днес) е сряда, по дяволите! С. ни закача по едно малко картонче на врата, на което от едната страна трябва да попълниш името и адреса си , а от другата страна пише: "Моля, внимателно ме приберете на адреса, написан на гърба!Благодаря!" Счупваме се от смях.
Вече започва леко да ми се доспива.....Въпреки всичко отиваме да хапнем в Уго с персонала. Часът е 5, навън се развиделява, с цялата воля, на която съм способна се качвам на едно такси. Прибирам се като в сън, влизам под душа и медитирам поне половин час. Обличам се бавно, като слабоумна, сменям дрехите си преди да изляза около 3 пъти. Предстои ми дълъг работен ден!
Към 3 следобед вече е почти невъзможно да се концентрирам в нещо по-сериозно от опакото на ръцете ми. Тогава идва sms-ът! Смях се много! Аз на свой ред пък пратих sms на бармана: "Opitvash se da me ubiesh, gad takava!:)"