август 01, 2007

Преди 4 години

Преди 4 години и няколко дена от живота ми си отиде един мой много любим човек – усмихнатият великан, вуйчо ми. Отиде си изненадващо, притихна в един горещ юлски ден.
Като малка го наричах Бучи, беше ме тренирал като кученце в една игра: “Кой е най умен в родата? – Бучи!, Кой е най-красив в родата? – Бучи! Смеехме се заразително, докато му се катерех по главата и ме носеше на конче. Качена на раменете му бях най- великата принцеса, бях най-красивото и умно момиче, берях джанки и за двама ни и ги складирах по джобовете си. Наричаше ме пикличка и очите му сияеха, когато идваше да ме види. Беше висок, винаги усмихнат, имаше големи ръце, които стискаха като клещи и прегръщаха с най-сигурните прегръдки на света.
Един ден седнах в скута му и ми даде да въртя волана на чисто новото му трабантче. Много години след това излезе от работа и прекоси София за 10 минути, за да ме закара уплашена до смърт в болницата.
Ожени се за една от най-прекрасните и смислени жени, които познавам – вуйна ми, родиха му се дъщеря и син – моите любими братовчеди, които обичам ужасно. Сега виждам вуйчо ми в чертите и очите им, в кроткото изражение и красивата усмивка на вуйна ми, в притихналите спомени на майка ми и в сълзите на баба ми, в стойката на дядо ми - изправен като тъжен исполин.
Не съм ходила на гроба на вуйчо ми от “40 дни”, преди 4 години! Тогава закъснях, защото се бях заблудила с колата, и баща ми каза през зъби, че съм безхаберна, несериозна, че не уважавам никого, че така обиждам семейството си. Скарахме се. След службата на свещеника си тръгнах сама по алеята. Тръгнах си първа. Не можех да понеса гротескното гробище, болката на хората, които обичам ме убиваше. Моята някак остана настрана, запазих си я за после. Качих се на Витоша с колата и стоях втренчена над града с часове без да мога да се разплача.
След 3 месеца си отиде и баща ми. Стоях в “редицата на опечалените” и гледах транса, в който беше изпаднала майка ми- подреждаше червени карамфили и сякаш не стъпваше на земята. Отново не плаках.