август 06, 2007

5 срещу 6 август

Тази нощ спах с едно пухкаво одеало, спах сладко в огромното си легло. Бях отворила прозорците, за да чувам дъжда. Към 2 часа станах и дълго гледах София под мен, гледах извиващите се дървета и как водата бие по стените на кооперациите. Обичам дъжда и ураганните ветрове. Особено лятото. Когато дойде буря имам усещането, че нещо ще се случи съвсем скоро. Това е усещане за съдба, за промяна, за неизбежност. Поройните дъждове ме карат да потръпвам от удоволствие.
Добре, че стана дъждовно. Писна ми това бездушевно и безсмислено лято. Лошото е че времето ще се “оправи”. Ще издържи да плаче още няколко дни и ще се “оправи”. А на мен никак не ми се иска. От 2 дена си намирам поводи да изляза и да се понамокря. Обожавам да гледам празните улици и паникьосаните хора под навесите. В такива моменти нарочно вървя бавно и се радвам на усещането.
Ще свърши обаче, знам…Лятото все още не си е отишло.