август 08, 2007

Господи, не им прощавай - те знаят какво вършат!:)

Домът на киното, късна прожекция и празен салон. Около нас има общо 3 влюбени двойки (да ги питаш какво правят тук!!!). Седим си с bb и се кокорим срещу “Шейтан”. Пропуснала съм го този филм и не съм прочела нищо в аванс като изключим абсурдния анонс в Програмата. Настроили сме се да гледаме гъделичкащия Венсан Касел. (Според Програмата във филма и Моника Белучи трябваше да участва, но не я видяхме, освен да е била маскирана като куче....)
Група типични млади французи след злополучна нощ в един клуб отиват на гости на едно от момичетата в къщата му в провинцията. До тук добре. Нещата започват познато. Очакваме промискуитетна, палава история за нещата от живота – тръпнеща вакханалия в стил “Мечтатели” и “Лоша компания”. Вече почти виждам финалните кадри – компанията се връща към града умислена, сексуално обогатена и чувствително пораснала. Да, ама не!
Започва един кошмарен трип, сниман като през тъмни очила на обедно слънце. Сребристата Голф двойка се сблъсква със стадо кози на пътя, младежите "дърпат брадата на козела", появява се Венсан Касел и от тук нататък “лека полека и нещата си отиват към бой”. До нас спокойно можеше да стои някой студент и трескаво да пише курсовата си работа по Антропология.
В часовете на Хаоса преди Бъдни вечер се появяват всички атрибути на Дявола - козел, черни гарвани, змии, урудливите лица на местните жители, вампирската сексуалност на братовчедката…Следва нощно къпане в топлата пещера, жертвоприношение, разказ за инцеста между Джоузеф и Мери (Йосиф и Мария!!!) и последвалата урудлива бременност. Един по един се изреждат всички човешки страхове и фобии – от тъмна, мътна вода, от насекоми, от змии, от плъхове, ужасът от стара самотна къща в тъмна гора… Това, съчетано с близки кадри върху стъклените безжизнени очи на стотиците кукли, накачени навсякъде и с вуду ритуалите на една бременна жена, ни караше да гледаме половината сцени през пръсти.
В 12 часа на Бъдни вечер се случи потресаващо право животинско раждане в стил “Пришълецът”. “ Шейтан” го изпляскаха директно на пода заедно с околоплодните води. Но Редът не възтържествува. Трипът продължи. Полетя назад към началото на филма и влезе в нови релси през мъгливия поглед на едно ужасено, друсано и пияно съзнание. Задъхани кадри, вадене на очи, форте, фортисимо! ….И през цялото време ужасяващата изродска анимационна усмивка на Венсан Касел.

Интелигентна, изтрещяла, разбойническа интерпретация върху най-експлоатираната библейска тема. Обичам такова кино. Почти потънали под седалките, се споглеждахме с усмивка и се криехме една в друга на определени сцени – кой от каквото си го е страх. Излязохме от киното и спонтанно решихме, че имаме нужда от по едно. Към 11 седнахме в Меди и 2-те спонтанни малки успокоиха страстите…христови…