август 10, 2007

инсомния

Добро утро, драги читатели! Е, изпратихме се снощи с Бибата! Ебати изпращането! Внимавай какво си пожелаваш! Само това мога да кажа! Точка!

Пак е мрачно – идеално! Сутринта, докато се чудех какво да облека, танцувах боса на I Don't Feel Like Dancin' вкъщи…Уж съм свежа, но в кротките ми очи се чете онази специфична умора на Само-3-часа-сън. Докога ще продължа да се изтезавам само не знам.
Напоследък страдам от перманентна инсомния. Не успявам да изключа главата си, просто не успявам. А и как да успея – телефонът ми звъни в 4 (какво звъни, по дяволите), намирам го някъде в леглото си - силна музика, “какво правиш, тази песен е за теб”, сънена усмивка – “благодаря, спя”. Затварям и пиша sms – “Dobre, che me sabudi, che kak shtyah da stana sled 2 chasa za rabota ne znam” Изключвам звука и си слагам маската за очи – имам още 2 часа. В 6 часа имам 2 неприети повиквания, последното в 5:30. Може би е искал да ме събуди за работа…!!!
Обичам съня. Ако ме оставят, мога да спя до 4-5 часа следобед, без да съм си легнала късно. Същевременно покрай работата ми се налага да ставам нечовешки рано. 5 дена мога да ставам в 5:45 сутринта, а събота и неделя пак в 5, но следобед. Никакъв проблем. Колкото мога – толкова. Никакъв биологичен часовник!

Сега имам нужда от сън, драги читатели. Спи ми се! Сама!