август 14, 2007

Шизоидни записки от едно безсъние

Понякога съжалявам горчиво за емоциите, които съм дала и разпиляла. Горчи ми от несподелените усещания. Чувствам се обидена, че някой си е позволил да не отговори на обърканите ми емоции. Горчи ми вечер пред възглавницата ми, защото съм прекалено горда да го изплача пред живо същество.

И всеки път, всеки път, по дяволите, се усмихвам през сълзи на една мисъл – любовта не се губи. Искрено вярвам, че това, което съм успяла да дам няма да се стопи в нищото. Обичала съм някого, с моята любов той пък ще обича някой друг, после ще даде част от нея и на децата си. Те пък с частици пак от моята любов ще обичат някое слънчево момиче, то пък ще обича някое непокорно момче. И така докато някой не прекъсне веригата и престане да обича.

Не съм идеална, не винаги обичаните от мен хора го усещат в пълнота. Наранявала съм, не веднъж, ужасно много пъти. Била съм студено безразлична, била съм кучка, ужасно много пъти. Чак ме е срам. Но съм си плащала. Плащала съм си за всичко, по дяволите! И ще продължавам да плащам. Но за нищо не съжалявам. Във всеки един момент съм била аз. Стояла съм изправена и съм посрещала равносметките и болките. Била съм и жалка и съм коленичила. Откъсвала съм залци, не за моята уста, сдъвквала съм ги и съм ги изплювала. И пак съм била аз! Може би съм прекъсвала веригата на Обичането някъде, а другаде съм я започвала. Това е кръговратът на чудото в живота ни.

Мисля си ги тези неща и се усмихвам нежно и снизходително на себе си: “Защо си разочарована? Виж колко интересен и красив е животът! Във всичко има баланс и хармония!”
После идват бесовете: “Какво си се разлигавила, Марио Терезо!? Ебати кръговрата! Какво те топли тебе кръговратът? И какво те ебе кой как ще обича децата си, щом няма да обича теб! Какво те ебе тебе тая работа!?!?”

Обръщам главата си на възглавницата и си отговарям обидено: “Ами, ебе ме! Ама много ме ебе!”

Няма отърване от тази шизофрения. И винаги всичко ми е ясно. Да влезе убитият!