август 30, 2007

Добре заварили!

Ами върнах се…Прибрах се, по-точно…отново. В любимата ми родна, красива, уютна, мъничка, зелена София. Вчера в късния следобед седях по турски пред огромния си неоправен все още багаж по средата на апартамента и се чувствах безпомощна. “Защо съм взела толкова много неща? А защо ми трябваше да купувам още толкова, по дяволите? А как по-точно ги побрахме без този път да купуваме допълнителен куфар…? И как ще стана утре за работа? В 5:45 ам! Как ще вляза в стария ритъм?”
Мислех си ги тези неща, говорейки по телефона естествено…

2 седмици в Испания са си 2 седмици! Съвсем друг режим - чисто испански. Ставане около 10. Лека закуска. Мотане в огромната баня на хотелската стая. Зяпане на морето и лодките. Беседи на тема: ”Какво ще правим днес?”. Качване на Гранде Пунтото, което взехме по наем (много е тъпа тая кола). Плаж някъде около Валенсия, Аликанте... Обяд към 3, обилно полят със Сангрия. После сиеста - следобеден сън на плажа или в хотела ( това е едно от най-приятните неща на света). Събуждане понякога към 9 вечерта. Обилна вечеря след 10 – безкрайна…По едно (две, три, четири) някъде след това…Пак в леглото. И тези три неща…

2 седмици! Може да е малко, а може и да е много. На мен ми беше точно. Достатъчно, за да успея да кача 2 килограма, да се наспя, да почернея, да прочета една книга, да ми потече носът от климатиците (тея хора са откачени), да се наплувам в любимото ми Средиземно море, да се отям на риби, хамон и паеля…
Точно толкова ми трябваше, за да се влюбя(за това по-късно), да отида на финала на европейското по плажен волейбол, да гледам как се излюпва пиленце, да се разплача зад тъмните си очила, гледайки едни делфини…

Чантата ми е пълна с разни записки на листчета от хотела, на салфетки – емоции, които не съм издържала да не запиша…Обещавам да ги постна всичките…Даже и снимки може да сложа – Майната й на анонимността. И без това тук почти не четат непознати (особено след поста за Свинското хахахаха)

Ей такива неща… Добре заварили!