август 31, 2007

Плажът

Градският плаж във Валенсия. Седя си сама под чадъра и наблюдавам хората около мен, скрита под широката периферия на шапката си. Другите отидоха да хапнат паеля в едно ресторантче наблизо. Не съм гладна, ще отида по - късно, за да изям един пъпеш и да изпия един “бонбон”. До мен има младо семейство мулати. Бащата е висок със стегнато красиво тяло и носи на ръце малкото им дете. Носи го към водата, наджапва до коленете и се опитва да го приспи като го люлее в ръцете си. Колко странна и красива гледка – един хубав мъж с малко, отпуснато на ръцете му дете. Жената почти не им обръща внимание, чете някакво женско списание и пуши тежки цигари. Припушва ми се. Сега бих се зарадвала на едно студено мартини и цигара. Какъв е тоя зор да откажа цигарите, при положение, че обичам да пуша…Мулатът се връща със заспалото вече дете. Слагат го на шезлонга под чадъра и го оставят да спи. Сяда до нея на пясъка и я прегръща през раменете, взима цигарата от ръцете й и си дръпва. Задържа…Мирише ми странно…По дяволите – това e джойнт! Ами да – мирише на марихуана. Седят си пичовете на плажа с детето и си пушат. Изпушват цигарата и тя заравя фаса в пясъка. Говорят си нещо и се смеят. Гледам ги и им завиждам леко – за джойнта и небрежния разговор.

Изправям се и поглеждам към морето – пълно е с дебели жени, които не влизат да плуват, а лежат като тюлени, там където се разбиват вълните. Обичам градските плажове, защото е пълно с интересни хора, които мога да наблюдавам. Отпускам се назад и се втренчвам в пръчките на цветния чадър. Притварям очи – симетричните шарени триъгълници се завъртат под миглите ми като в калейдоскоп. Ръцете ми миришат на сол, по миглите ми също има кристалчета море. Повдигам се на лакти – червеният ми педикюр, белият, фин пясък и нататък синьо-зеленото море. Чуват се разговори, детски плач, смехове, а в мен е абсолютна тишина. Отпускам се отново и протягам ръцете си нагоре пред лицето си - имам красиви ръце с дълги пръсти, маникюр и пръстен с нежен скъп камък на дясната ръка, който отразява отблясъците. Затварям очи.

Изведнъж нещата, които ме тормозеха преди да замина – хора, разни малки грехове, залитания, спамът в главата ми – всичко изчезна. Почувствах се чиста, съвършена, като облечена в бяло.

Валенсия
28 август