август 04, 2007

На Филип

Твоята усмивка, която лекува всичко - болки в корема, в главата, в душата, трънче в пръста, порязвания, грип... От къде я имаш се чудя. Как успяваш да ме загубиш по 10 пъти на ден и после да ме намериш още толкова пъти? Как успяваш да ме наречеш “дребосък”, когато съм гримирана, качена на токове и жестовете ми крещят “Мръсницаааа!”?Как го правиш? Как успяваш да ме отричаш, когато съм права, да ме правиш на икона, когато съм кучка? Как успяваш да си толкова тук, когато непрекъснато те няма? Какво виждаш в очите ми сутрин, та да застанеш над мен и да ме целуваш стотици шумни пъти като дете? Как се престрашаваш да ме разсмиваш, когато всяка моя следваща дума може да е край?
Не знам как го правиш, а и не е важно! Обичам да имам трънче в пръста и да виждам усмивката ти!:) Това е важното!