септември 24, 2007

7:48!!!

Буди ме куче някъде навън…Поглеждам часовника до леглото – 7:48!!! 7:48, по дяволите! Успала съм се с 2 часа! Понеделник е! Преди час трябваше да съм на работа! Не е истина! Скачам от леглото, скоростен душ, обличам каквото ми падне, връзвам косата си на конска опашка, слагам парфюм и излизам без грим…Тичам към колата и тръгвам на ръчна!!! Тин – тин – тин, се възмущава таблото! По улиците вече има леки задръствания.. Тия хора къщи нямат ли си!?! Тръгвам по един short cut, който разбива предници и криви джанти. Карам като откачена по дупките и след 12 мин. съм пред сградата, паркирам като арабин в пустиня. Мобилизирам се и за 40 мин. успявам да свърша всичко, което по принцип върша за около час и половина…Качвам се, за да се видя с шефа ми и преди да се усмихна на секретарката му се поглеждам в една витрина – С кецове съм! Точно днес! Умирам от срам – не само, че съм обула кецове на черно-бели дяволи и фриволен, изтъркан Риплей, ами и ми личи от 5 км., че току що съм станала – очите ми са дръпнати като на китайка…От кабинета му излизат важни костюмирани хора, а аз се скривам при ледарката…Секретарката се смее. Давам глупаво обяснение защо съм отказала да летя до Братислава и Виена: “Имам семейни ангажименти…” Лъжа нескопосано, но не мога да обясня, че програмата “за 3 дена - 4 полета” определено ме притеснява…А и там ще има от онези зомбирани хора, за които съм сигурна, че сутрин се хващат за ръце и пеят песни за ЕС.

В главата ми няма и помен от нещата, които трябваше да свърша днес. Не мога да повярвам какво направих – предполагам, че не съм навила часовника…Не ми се е случвало от години…Загрижен колега ми носи кафе - такова каквото го пия…Смее ми се и ме гали приятелски по главата: “Душа, какво си правила снощи?!?”…Предполагам, че наистина изглеждам неадекватно…
Понеделници, делници, понеделници…