септември 03, 2007

Гимнастика за душата

Почти пустият плаж в Алтея. Широка, красива ивица, бял, фин пясък. Наоколо има само вили. Реално това е плажът в дворовете им. Повечето хора са оставали по 2 стола и един чадър на първа линия докато хапнат. Други се връщат с децата си. Повечето се поздравяват по съседски. Децата им се познават – помните ли филма Синьо лято – нещо такова. Наоколо е спокойно, спасителната бригада представлява 2 млади около 20-годишни момичета, които разсеяно следят някое от децата да не дръпне навътре във вълните. Гледам гневно как група руси момиченца изтезават един рак, който са хванали, като го пресипват в разни кофички и тичат да го показват на всички.
Купихме си детска сърф дъска и като деца й се яхахме по плиткото, крещейки, докато естествено не се счупи. Забавлението ни отиде по дяволите. Разочаровани седнахме под двата чадъра – с книги в ръка. Сложих в ушите си музика и отидох да пиша глупости по мокрия пясък. Х+Х=ВНЛ, едикой си е лайно и тея дежурните. Скучно ми е.

В ушите ми започва една любима песен – Фил Колинс – "Love don`t come easy".
I need love love to ease my mind...Започвам да се поклащам леко. Включвам плахо краката, постепенно и ръцете. Танцувам в пълна тишина за пред другите, ритмично, описвайки забавни фигури с раменете си. Леки навеждания, щракане с пръсти. She said love don't come easy It's a game of give and take...Обръщам се към нашите чадъри. No love love don't come easy, but I keep on waiting....К. скача от хавлията с танцувални стъпки. Започва да прави същото. Само дето той не чува музиката. Започваме да се въртим за ръце, побутваме се с дупета. No matter how long it takes....Махам слушалките, за да сме равни и продължаваме да танцуваме в пълна тишина. Приятелите ни започват да се смеят и да ни пляскат. Чувствам се като на сцена. Започваме да се движим сихронно. Стъпка напред, завъртане, потъване, движенията от Криминале, пак завъртане, леко навеждане с избутване на раменете напред и щракане с пръсти. Забелязвам, че от всички съседни чадъри ни зяпат невярващо. Нямам представа колко време танцувахме. Знам, че се чувствах щастлива, бях господарка на света и клоун, съвършена кралица и малко момиченце.

Когато спряхме, хвърлихме слънчевите си очила и шапките на хавлиите и се затичахме към вълните с крясъци. Бях освободила толкова енергия и щастие от себе си, че можех да захраня с ток София за един час. Пробвайте да танцувате в тишина – ако обичате себе си достатъчно, ако можете да говорите с тялото си, ако можете да чуете собствения си ритъм ще се получи прекрасно. Успех!



Алтея
23 август