септември 05, 2007

Гузна

Не мисли за мен тази вечер. Ако го правиш – спри. Нямаш право, а и аз не го заслужавам. Широката ми пола на волани се движи около глезените ми ритмично - крача сама по Шишман. Знаеш я тази походка – сякаш плувам във въздуха. Дългата ми коса носи парфюм, знаеш! Ще се помотая по улиците, ще хвана такси и ще се прибера сама, знаеш! Тази нощ ще изключа себе си и телефона си. Ще ми мине, не се притеснявай! Това е просто една от Онези-вечери. Недей да мислиш за мен. Това разбива сърцето ми. Просто помълчи и ме остави да те преглътна.

“Странно е как понякога не говорим езика на любовта…”

Някъде началото на август