септември 10, 2007

Света Анна

Добър вечер, добър ден! Преди няколко часа, на задната седалка на една кола, точно при табелката на село Усойка, в ушите ми започна една песен, която бях забравила. Стомахът ми се сви за секудни и в главата ми се върна една стара болка. Панически спрях песента. Вече беше късно. Болката се отупа от прахта на спомените ми и се изправи, за да ме погледне хладнокръвно в очите, по мъжки. В следващите минути в мен започна прожекция на “избрано от болезнените моменти на Анна” - “една продукция на стара, отдавна забравена връзка”. Прожекцията беше толкова пълнокръвна, че чак се почувствах странно, че съм оживяла. Една ужасна връзка, която успя да ми нанесе толкова щети, че сега ми е почти като фантастика. Направих ужасен скок в миналото и нямаше как да го спра.

Мислех си, че съм ги забравила тези неща – дума по дума, музика, тишина, осветление, кой с какво е бил облечен...Мислех, че съм се спасила, че съм простила...Уви! Май не съм толкова благородна, само се правя...После постепенно си припоних и разни други случки, все ужасно болезнени за мен. Замислих се, че има нещо общо между тях. Има да – общото е отсъствието на каквато и да било реакция от моя страна. Върнах всяка една лента внимателно и се видях отстрани – нула реакция, като индийска крава, Оммммммммм... Успяла съм да изгълтам стотици жаби, да ги консервирам в себе си и да се държа така, че да не се усети никаква вибрация, да няма нито една вълна. Това е моят начин да отговарям на сериозните удари – с нула реакция.

Има толкова много хора в живота ми, чиито постъпки дремят в мен, и всичките те се радват успешно на моето усмихнато приятелство. Добруват си. Простени са. Подала съм им царствено ръка и съм ги освободила от вина. Останалото винаги си е било мой проблем – как ще го преживея, как ще го преглътна, всичко си е било мой проблем. Заслужавам си го това. Заслужавам болките да възкръсват в главата ми. Защото никога не ги освобождавам, омотавм ги в памук и ги приспивам, като ги люлея в ръцете си. Обезвреждам ги така, както се приспива кокошка.

Това съм аз -имам си душа като швейцарско сирене и няколко благодарни и впечатлени мъже.