септември 12, 2007

(Не)добро утро!

Как да кажа “Добро утро!”, когато някои утра просто не са добри. Като погледна над монитора си, виждам надвисналото като буря сивкаво памучно небе. Ако се повдигна на стола, ще видя и половин София – сгушена, обидена от бързо дошлата есен. Но това не ме радва както обикновено. Дали е от многото пътуване напоследък или е от прекалено дългата ми ваканция, която свърши…не знам. Не мога да повярвам, че само преди 5 дена съм пила узо на плажа в Афитос, плувала съм до прималяване в Средиземно море и съм зяпала хората по улиците на Солун. Будна съм от 3 часа, а в очите ми все още има сънища – болезнени, прекалено истински. Отдавна не ми се беше случвало да съм тъжна в колата си сутрин. Спрях любимата си музика на път за работа, включих радиото и започнах да превъртам една след друга станциите... Изнервих се и изключих всичко. Едвам си поръчах кафе, едвам се усмихнах на охраната…

Чака ме стройна програма, която сама си измислих за днес. В главата ми започват да се раждат планове за бягство – А ако кажа, че ми е лошо, че се разболявам…Да си тръгна от работа, после да отсвиря нотариуса, данъците, фризьора и козметика…Да се кача на колата и да се прибера директно вкъщи…Ще симулирам някакъв внезапен вирус, който мистериозно ще ми мине за един ден…Ще изключа телефоните и ще си легна, ще почета, може да си сипя едно вино…Точно така – ще отворя бутилка вино и ще седна пиша…Писането винаги успокоява душата ми. Планът е готов! Остава само да се измъкна някак от тук…