септември 21, 2007

Параноично

Шофирам си вчера привечер и едновременно с това се опитвам да откъсна крайчето на един съблазнителен, топъл хляб Добруджа, който съм си купила преди малко. Късам големи парчета от вкусната коричка и с другата ръка карам, че даже и увеличавам музиката, благодарение на копчетата до волана ми. Всичко става в трохи, сигурно отстрани изглеждам смешно. Ям си хляба, блея си, пея, танцувам с рамене и потупвам по таблото безгрижно, когато покрай мелодията на Linger различавам звъненето на телефона си. Някъде отзад, от чантата ми. Звучи мелодията на Синьо лято, което значи непознат или някой, който не се обажда често. Майната му, не ми се вдига. Увеличавам музиката, но продължавам да чувам телефона - за съжаление имам добър слух за тези неща - музикален. Протягам се, вадя телефона – някакъв непознат номер, 2 секунди колебание преди да вдигна. Звъненето спира. Решавам да набера обратно, може някой много да иска да ме чуе…Звъни, звъни… 3 пъти, нe ми вдигат, а аз затварям – така е възпитано. Хм…Както и да е.
Забравям, докато час по-късно отново не чувам телефона си. Докато го извадя от чантата обаче, същият номер отново затваря. Набирам го отново, вече убедена, че е нещо интересно. Звъня, отново - никой не вдига. Хмм! Това нещо се повтори още няколко пъти вечерта. Докато вдигна се затваря, а в момента, в който секунда след това аз набера обратно, никой не вдига. Хмм!!! Замислих се, че има нещо гнило, но после отново забравих.

Преди малко - пак същият номер. Този път обаче успях да вдигна и да кажа “Ало!” - Мълчание! От другата страна някой помълча и затвори! Заинатих се и набрах номера от “скрития” телефон на бюрото си – вдигна и мълчи!!! Като в 6-ти клас! Само дето вече не съм в 6-ти клас! Ядосах се и запаметих номера с име “NЕ!”. Имам си един такъв списък с безименни “Не”-та, разни хора, които не искам да чувам…Даже не знам кой кой е. Какво ми стана, аз по принцип на непознати номера така и така не вдигам…И правилно!
Признавам, че ме изнервят тези неща. И въобще какво искат от мене тези хора?! Защо ме ядоса толкова някакво анонимно човече, което ми диша в слушалката, не знам, ама е неприятно! Някой, който мълчи, ми знае телефона…
Не съм параноичка…:)
Последният път, когато ми се случи нещо такова (преди около 6 г.), проверих номера и се оказа на името на жена - една луда покрай работата ми...Ужас...