септември 21, 2007

Моята музика

Баща ми обичаше Фил Колинс. Казваше, че Фил Колинс е музикант! И аз обичам Фил Колинс! Защото е музикант и защото баща ми го обичаше. Иначе е пълно с музика, която не се изпълнява и не е написана от музиканти. Да си музикант не значи да си известен, да пееш добре или просто да свириш на нещо добре. Музикантът слага сърце в нещата си. Музикантът не е пуяк, музикантът уважава инструментите и вярва, че имат душа. Живее на сцената или вкъщи с вечните ноти и в хаос. Живее нощем с цигара и бутилка алкохол и мълчи. В главата на музиканта винаги има музика така, както в моята винаги има начала на разкази. Израснах сред музиканти и знам. Разпознавам ги като ги слушам.

Първата моя музика (една презаписана одрана касетка) беше Фил Колинс, естествено. Баща ми казваше, че музиката не се слуша силно, а така, че да чуваш хармонията. Казваше, че само простите хора дънят музиката, защото не я уважават и не я чуват. Баща ми ме научи да чувам инструментите, да мога да отделям в ушите си ритъма, после всеки един инструмент поотделно, а после да чуя и цялата картина. Бях мъничка, когато ме качваше на една табуретка и ме караше да показвам с ръце движенията на мелодията – нагоре, надолу, бързо, бавно. Един малък диригент с оранжев чорапогащник и молив вместо палка.

Сега слушам Фил Колинс и сърцето ми се пълни, натъжава се, и е развълнувано, и е ранено, и е замечтано, и е пълно с топлина. И думите потичат като река под ръцете ми, защото това е моят начин да правя музика. Благодаря!

One more night, one more night .....
I've been sitting here so long
Wasting time, just staring at the phone
And I was wondering should I call you
Then I thought maybe you're not alone ....
I know there'll never be a time you'll ever feel the same
And I know it's only words
But if you change your mind you know that I'll be here
And maybe we both can learn........

Направих си един диск за колата – Фил Колинс и Стинг! Блаженство!