септември 04, 2007

Приключенията на една блондинка I част - Кметът на селото

Има ужасно много сценки, от които ме е срам, като си ги спомня. Повечето, да не кажа – всичките, са предизвикани от мен, комични са и направо унизителни за интелекта ми. Та реших да направя една поредица…Ето началото:

Излизам онзи ден от сградата, в която работя, в неделя (забележете – работя в неделя!) и се отправям към колата си. Отдалече забелязвам, че Зорт е целия опакован в найлон, в стил Явашев. Притеснено забързвам крачка към колата си. Зад нея 3 момчета режат плочки с машина, от която хвърчи бял плах или нещо като бяла вода. На 50 см. от багажника ми. Момчетата ми се усмихват и започват да ми обясняват: “Амии… ние да не ви напрашим колата…, докато дотичаме и вие бяхте влезли в сградата…” Аз таман да ги питам, “а защо режете плочки точно тук” и забелязвам, че съм паркирала точно върху “работното им място”. Под колата ми има купчина цимент и квадрат прясно недонаредени плочки. Оказва се, че момчетата се разсеяли за момент и докато се усетят, аз съм паркирала като по конец точно върху работата им. Като кмета на селото! Свиркали ми отдалеч, ама ние на подсвиркване не се обръщаме, да си имаме уважението. Не им останало нищо друго освен някак да си изгребат сместа изпод колата ми, да купят найлон, прилежно да я завият и търпеливо да изчакат “принцесата” да се върне.

Ужас, умрях от срам! Чакали са ме почти 4 часа! 100 пъти се извиних. Те пък 100 пъти ми казаха усмихнато, че нямало нищо. Браво, момчета и благодаря – за усмивките и найлона! Блондинка!
Само да уточня - денят е неделя, улицата - абсолютно празна и може да паркираш дори танк където си поискаш...