септември 04, 2007

Приключенията на една блондинка II част – На скорост

Преди няколко години. Часът е ужасно рано, паркирам разсеяно на мястото си в служебния паркинг. Щраквам дистанционното през гърба си, за да заключа колата и бързам да си купя кафе. След около час, разхождайки се из офиса с телефон в ръка, водя сгорещен разговор по работа и поглеждам през прозореца към паркинга. А!!!! Колата ми я няма! Няма ми колата! Поглеждам паникьосано встрани. Зеленото ми Рено е опряло “чело” в бариерата, на другия край на паркинга. Около него се върти охраната и трескаво говори по радиостанцията си като се оглежда нагоре към моя прозорец. 2 коли чакат да излязат и 3 да влязат в паркинга. Изнервените им собственици също се въртят около колата ми. Грабвам ключовете и взимам 5-те етажа на един дъх без да чакам асансьора.
Слизам изчервена и единственото нещо, което успявам да кажа на смаяните хора е “ами май не съм я оставила на скорост…, ъъъ извинете” Както после ми разказа момичето на рецепцията, в един момент Реното ми е поело към бариерата само, без шофьор, пред смаяните погледи на 2-ма паркиращи и се е спряло (ударило) в бариерата.
Срам, срам…Тогава все още не бях руса, но изглежда съм блондинка по душа!