септември 05, 2007

Приключенията на една блондинка III част – Мъжът от картичките

Миналата година. Въртя из квартала, за да си сменя гумите. Намирам прекрасна гумаджийница на високото на Свети Наум малко преди Семинарията. Намалявам и виждам отпред едно прекрасно момче в гащеризон, което прилича на мъжете от картичките – голи до кръста, мръсни, застанали с гаечен ключ в ръка пред някоя американска трошка. Зяпайки го, паркирам пред гаража и усещам как гумите ми минават върху нещо. В задното огледало виждам ужасеното изражение на красавеца. Слизам, поглеждам, оказва се, че съм минала през крика. Извинявам се засрамено и следва диалог:
- Ъъъ, искам да си сменя гумите, летните са в багажника. Колко ще струва?
- Не знам, с джанти ли са?
- Ами не знам..Май са без…
Момчето отваря багажника, аз през това време небрежно посочвам към зимните гуми, с които съм дошла и експертно заявявам:
- То и тия нямат джанти, ама какво от това!
Момчето ме поглежда невярващо:
- Може би имате предвид тасове!?!
- А да… - иде ми да потъна в земята от срам, замазвам глупостта си като бързо сменям темата – А дали мога някъде да включа мобилния си телефон!?
- Да, заповядайте вътре, там има един разклонител…
Влизам в гаража, пълно е с контакти – всичките заети, набелязвам си един, който ми се струва по-маловажен от останалите и изключвам щепсела, за да си включа зарядното. Нещо, което преди това бумтеше като локомотив, започна да бумти като спиращ влак и после - тишина. Момчето нахълта – спряла съм им била някакъв много важен компресор или нещо такова. Пак се извинявах. После му оставих бакшиш, който той ми върна. Запалих колата и си забравих телефона. Върнах се да си го взема след 15-ина минути. Отново се извинявах, а момчето само мълчеше.