септември 11, 2007

The sinner in me...

Християнка съм, православна, но само толкова. Никога не съм имала отношение към религията. Усещането ми за нея като болка, съдба, престъпление и наказание е в огромна степен повлияно от текстовете на Депеш. Знам, че това звучи абсурдно, но за мен е факт - Мартин Гор свърши работата на раздвоената ни църква за спасението на изгубената ми душа. Музиката на тази великанска за мен група ме посвети в религията, такава, каквато я усещам аз –пълна с изначална болка, страдание, предопределеност, секс, смърт и светлина, приказка за вечното изкупление. Мартин е божЕ!:)

Помня, че, когато бях малка влизах в църквите от любопитство и “за да се страхувам”. Знаете я може би тази детска игра на “страх”, която ни караше да влизаме в изоставените порутени къщи или в старата тютюнева фабрика и да крещим панически, бягайки към светлината на входа. Беше ме шубе от очите на иконите, така както се ужасявам от препарирани животни. Помня как в 7 или 8 клас от училище отидохме на църква на Разпети петък. На другия ден на първа страница на вестник Демокрация имаше огромна моя снимка – близък план на ужасената ми физиономия пред запалените свещи. И заглавието: ”Младите се връщат в църквата”. По ирония на съдбата фотографът си беше харесал точно мен с вперените ми в нищото, уплашени черни очи.

Когато поотраснах, след серия прилошавания и едно припадане на погребението на близък мой приятел установих причината за проблема – ставаше ми лошо от тамян. И до ден днешен е така- не успявам да присъствам на нито една от сватбите на моите приятели. На 5-ата минута, като запалят кандилото и свещеника се размаха с него, аз вече съм с няколко крачки назад, а след минута съм на двора. Службите за тъжните поводи в моето семейство прекарвам плачейки зад черните си очила, седнала на някоя пейка отвън. Когато изпращахме баща ми в Седмочисленици бях толкова друсана с успокоителни, че можех да вляза и в устата на крокодил без да трепна. А когато преди 3 години ми се наложи да кумувам на мои приятели, дори не помня как издържах собственото си кръщене, а пък за сватбената церемония после да не говорим. Помня, че всички около мен бяха нащрек през цялото време, защото очакваха всеки момент да се свлека на пода. Всичко това ми костваше кански физически и психически усилия, но се стегнах и не стана сеира, който всички очакваха.

Та така – бягам от тамян:)

“…But you’re always around
You can always be found
To pick me up when I’m on the ground…”

единствените Депеш