октомври 02, 2007

Обувките - магии за щастие

За да си създаваме усещане за щастие, е важно да умеем да се награждаваме. Така, както награждават децата при добро поведение в детската градина или при зъболекаря. Винаги, когато изтърпявах някоя пломба на 3-тия етаж на Втора градска, майка ми или баща ми ме водеха на сладкарница или на ресторант – хубав ресторант. След всеки сблъсък с “големия лош живот”, който по някакъв начин ми е причинил болка, нашите ме водеха някъде или ми купуваха нещо. Звучи невинно, но се е загнездило в мен като силна поведенченска логика. Родителите ми ме научиха да обичам живота и да го разпилявам, сякаш е безкраен.

Сега, когато вече съм “голяма”, се хващам, че след всеки преглед или сблъсък въобще с болница, отивам да хапна някъде нещо вкусно и разточително, купувам си нещо – абсолютно задължително. Тези дни се разпорих от глезотии, сдобих се скоростно с чифт черни, уникално красиви Paciotti - обувките, около които обикалях от известно време, и сега им се радвам като малко дете. Странно е как се опитвам да противодействам на естествения ми страх от болници, от прегледи, от лекари...И всяка вечер празнувам това, че съм добре и че съм отървала болката. Болката – само от това се ужасявам, не толкова от последствията, колкото от болката преди това. Вече седмица се ласкаем, вдигаме чаши и празнуваме живота, такъв какъвто си го имаме...нашият си.
Опитвам се да правя магии за щастие. Както, когато учех, си имах един ритуал – винаги черпех преди изпит. Максимата беше : Полят изпит – взет изпит! И винаги ми се получаваше.
Колко малко му е нужно на човек. Един смислен мъж, една вкусна вечеря с бутилка хубаво вино и…едни обувки. Да не забравяме, че съм жена, все пак.