октомври 03, 2007

Уроци

Преди много години. Подскачам като децата с босите си крака върху леглото му и очите ми греят. На всеки подскок разпервам ръцете си и ми иде да прегърна целия свят. Спалнята скърца застрашително на всяко мое приземяване. Той се връща от банята, поглежда ме усмихнато, целува рамото ми (един от най-сексуалните жестове според мен) и си търси фланелката. Аз продължавам да подскачам и да гледам предмишниците му, гърба му, как закопчава джинсите си, как включва звука на телефона и поглежда кой го е търсил, докато сме били заедно…ще излизаме някъде...

- Ти харесваш ли ме? - го пита закачливо малкото момиченце в мен
- Ами…то е като филмите на ужасите – не знаеш дали ги харесваш, но не можеш да спреш да ги гледаш…

Спирам да скачам.

5 коментара:

  1. известно още като A Pain That I'm Used To

    ОтговорИзтриване
  2. Това разказче много ми хареса. Поради ред мои лични асоциации бих му сложил етикетчето "изтощената любов" :)

    ОтговорИзтриване
  3. да, "Сашо" - наркотикът, който ни убива

    ОтговорИзтриване
  4. любовта като убийство е готина концепция. ако не сме фаталисти, след нея сигурно идва нов живот.
    (а кавичките ти са грешка, Анна :))

    ОтговорИзтриване
  5. пленена съм изцяло от всеки твои разказ. този е поредният спрял дъха ми.

    ОтговорИзтриване

Радвам се, че искаш да коментираш отново:)! Коментарите тук са само временно явление, но така и така да припомним правилата: Пиши на кирилица! Подписвай се! Не обиждай автора и коментиращите! Всички коментари, които не отговарят на тези условия няма да бъдат публикувани. И последно - ако авторът просто не ти се кефи, също няма да публикува коментара ти. Анна