октомври 04, 2007

Свободна бяла жена в София

Случайно или не днес попаднах на една статия в един блог на един интересен човек и реших да допълня картинката.
Какво е да си свободна млада бяла жена, родом от София, що годе прилично изглеждаща и що годе задоволително умна? Ами хубаво е! Пиша по този профил, защото за другите не съм компетентна и не обичам да генерализирам.
ОБРАЗОВАНИЕТО Общо взето е почти сигурно, че ако си над 25-26-27, си завършила висшето си образование и вече отдавна не се чудиш за какво ти е било то. Колкото повече време минава, откриваш, че това е бил твоят път и продължава все още да е.
РАБОТАТА Треската за правене на кариера ти е минала отдавна и вече знаеш: “ Работата е просто работа. В нея се вторачват само самотните или грозновати жени. А ти не си от тях! Имаш си далеч по интересни вълнения от работата.”
ПАРИТЕ Работиш, без да се впрягаш много, много, но пък някак изкарваш пари достатъчно, за да се оправяш с разходите си, че понякога и малко отгоре.
ДРЕХИТЕ В гардероба ти има от обувки на умопомрачителни токове, до кецове и бейзболна шапка.
ВРЪЗКАТА Живееш сама или най-често с мъж, без да сте се “подписвали” някъде, че тая работа ще е до живот. И това определено не те притеснява, даже хич.
СЕМЕЙСТВОТО Връзките със семейството ти се изразяват в приятни и често доста разточителни обеди или вечери, на които се говорят глупости, пие се водка с предястията и се смеете. Семейните събирания понякога дори могат да се превърнат във веселби – смешни танци пред домашната уредба – въртене за ръце и импровизиран кан-кан. Отдавна си надраснала скандалите - сега семейството ти се е примирило, че вече не може да влияе на живота ти. В нормални отношения си и с родителите на ”човека” – отново вечери, сладки приказки и нищо чак толкова ангажиращо. Имаш при добър късмет 2 баби и 1 дядо, които обикаляш през уикенда, за да ги видиш, да им напазаруваш разни вкуснотии от Пикадили, да ги вземеш на разходка на Витоша, до Панчарево или да хапнете в кръчмата на Пасарел.
ПРИЯТЕЛСТВОТО Приятели имаш доста – от квартала, от училище, от университета и приходящите към тях. Била си член на 2 поредни “мъжки” компании и съответно имаш много приятели мъже. Те са те виждали всякаква – сополива, разплакана, повръщаща, влюбена и разлюбена. Изслушвали са търпеливо по телефона поредната ти драма с някой тъпак и са отговаряли сънено: “Добре, отиди сега да си легнеш, а утре чичо доктор ще дойде и ще те напуши.” Държали са косата ти, докато си повръщала, а ти си ги изслушвала, когато са били изоставени или просто по пиянски тъжни. Благодарение на тях във всеки един момент знаеш “мъжката гледна точка” на ситуацията и това ти пречи да си глупееш на воля и да се омотаваш в лигави фантазии. Приятелските мъжки съвети може да са доста изтрезвяващи: “Абе на колко години стана и пак не разбра, че за каквото и да ти говорят – все за ебане става въпрос!” Има, обаче и един много тънък момент тук – понякога някои от тези “приятели” ненадейно за теб решават, че “ти си жената” , ей така – хоп и твоят приятел се е изпарил в секундата, в която усетиш нещо по - различно в погледа му. Това са безвъзвратно загубени приятели и временно спечелени мъже, от които често нямаш нужда.
Друго са си “момичетата” – 3 твои приятелки, с които отдавна нямате тайни по между си – знаеш всичко – прегрешенията им, на кой колко му е голям, как прави секс, колко голям “тъпак” е или точно колко е “прекрасен”. С приятелките ти можеш да стигнеш до изводи от рода на: “Истинската поговорка не е “Клин клин избива!”, а е “Хуй хуй избива!” За сега не е доказано, но опитите продължават!” и после да изпокапете от смях. Въобще, “момичетата” са друга ракия.
СЕКСЪТ Когато стигнеш една що годе зряла възраст, сексът става наистина приятно изживяване – сега вече знаеш как и какво да си вземеш от него. Спиш с емоционално зрели (доколкото е възможно това) мъже, които определено знаят какво правят. В студентските години си минала през повечето интересни, но напълно задължителни експерименти – тройки, вакханалии и хомосексуални забежки. Сега вече знаеш, че си хетеросексуална, умерено перверзна жена, която има нужда от емоция и тръпка, за да й е хубаво в леглото и това ти е напълно достатъчно. Вече дори, когато се движиш излъчваш увереност, която никой нормален мъж на земята не може да сбърка.
“ЧАСОВНИКЪТ” От време на време на сватби, кръщенета или погребения ти се налага да се сблъскаш с някой далечен вуйчо, който те пита строго: “Какво чакаш още?” и тогава вече ти идва да му креснеш в лицето: “Ами чакам каквото си искам – да съм сигурна, че това е правилният човек, да съм готова за дете, да е осъзнато! А не като твоята прехвалена дъщеря, която не успя да си завърши университета, `щото се сдоби с две ревящи деца на ръцете и с отегчен мъж. Сигурно мастурбира на Владо Карамазов и снове между кухнята и телевизора, докато аз пътувам и правя от себе си интересен човек!” Естествено не му го изкрещяваш, защото си прекалено добре възпитана, и той се отдалечава доволен в собствената си посредственост. Знаеш за “часовника” и понякога го усещаш, но си спокойна, защото си почти сигурна, че “си го намерила”. Знаеш, че все някога ще бъдеш майка – ще си красива бременна, защото си слаба, ще си секси, модерна “мама” и си сигурна, че няма да оглупееш и да се превърнеш в един от онези неподдържани, негримирани, миловидни тюлени, от които бъкат детските площадки.
ОСТАНАЛОТО Другото са любими улици и кафенета в София, малки и големи флиртове, които често завършват със сълзи – твоите или неговите, “голямата” идея за “любовта”, “малкият ти талант”, с който напоследък изкарваш прехраната си, несъвършенствата ти и хормоните ти….Но всичко това друг път, че се уморих и отивам да хапна.