октомври 09, 2007

Добро утро!

Тази сутрин ме събуди радиото с Mad about you и се усмихнах в просъница. Никога няма да свикна да се будя сама в леглото. А той пътува ли, пътува. Мога да живея сама, но мразя да заспивам и да се будя сама. Апартаментът е притихнал, навън е тъмно – все пак 6 е сутринта. Слушам Стинг от пращящото радио на будилника и се взирам в тъмнината. Не ми се става от топлите пухени завивки. В леглото ми има книги, телефони и дистанционно. Започва АБА и изключвам будилника.
Горещ душ, паста и четка за зъби под струята с почти затворени очи. Взирам се в огледалото – около очите ми има мънички, почти незабележими реснички – “От усмивки!”, каза веднъж майка ми. Козметичката ми обаче е на друго мнение: “Мимически са, да, но не пречи най-накрая да си вземеш крем за около очите, все пак стана на 30! “ Купих една от онези миниатюрни, ненормално скъпи тубички и официално остарях. Крем за около очи, който крещи: “Остаряваш, моето момиче!“ А всъщност ми е все тая и за крема, и за козметичката.
По лицето ми просвяткват частици брокат от снощния грим. Джинси, небрежна бяла риза с къдрички, туш за мигли, новите ми обувки и сърце от кристал. Започва още един ден. Времето е идеално – “за нас четиримата“, дъждовно и топло, този уикенд ще вилнеем с част от момичетата. Усмихвам се разсеяно на светофара. Добро утро!