октомври 10, 2007

"Да" на моето "Не"

Седим една срещу друга на меките канапета в М. Пия вино, тя – водка. Вдигнали сме краката си и отпиваме от чашите. Тя ми разказва за:
- …една книга в чантата ми…
- Дай да я видя!
- Ето, ама ти не си падаш по такива неща…
Вади книгата – Ричард Бах. Отварям я и я преглеждам набързо, зачитам се тук - там в пасажи…и й я връщам незаинтересовано:
- Да, наистина не си падам по тези неща, не мога да ги чета…
- Знам, ти никога не си си падала, мислила съм за това, защо не четеш такава литература…
- Ами, не ми е интересно…
- Знам, ти просто ги умееш тези неща, по принцип си ги знаеш и ги практикуваш без да се замисляш…А аз чета ли, чета и пак нищо…
- Мдааа…Странно…
- Много съм мислила за това - ти просто имаш това знание по рождение и за това не ти е интересно да го четеш…
- Винаги, когато съм се опитвала да зачета нещо такова, през цялото време съм имала усещането, че някой открива топлата вода в момента…
- Да, защото ти това вече го знаеш и не ти е нужно да го четеш, това е все едно да ти дам да четеш Граматика на Българския език за 3-ти клас…
- Хммм…да, може би си права, не съм се замисляла….
- Мдааа…..
Прибира книгата в чантата си, подпира се на лакътя си и отпива…

Бибата винаги дефинира разни неща, които дори и аз не знам за себе си…А сега заминава за известно време, отива сама на морето, за да се опита да изчисти главата си, да си отговори на въпроси, да се изправи срещу себе си…Да се открие отново или за първи и пореден път. Мислех да й кажа да не взима Ричард Бах със себе си, да не чете, а само да пише…Няма смисъл от тези четива, те не могат на нищо да ни научат. Най-добрите учители са собствените ни души и живота ни. Ако чувстваш спиралата на времето, ако можеш да летиш в мислите си, значи нямаш нужда от тези книги. Нямаме нужда от самоучители по летене и падане. И тя няма нужда, просто за момент го е забравила…И не искам да се връща променена, защото я харесвам такава, каквато е.
Тя е “да” на моето “не” и “хайде” на моето “спри”.