октомври 02, 2007

Копринени пеперуди

Знаете от какво се прави коприната, нали? От копринени пеперуди. Стотици, милиони какавиди, заспали в копринения си сън, сънуващи летежи и крила. Около една какавида има 300 метра копринена нишка, знаете ли? И точно преди да се събуди тя, точно преди да си пробие дупчица и да се превърне в пеперуда, я попарват, за да вземат коприната й.
Тези дни се възроди един гъдел в мен - една какавида. Имам избор – да я попаря и да взема коприната й или да я изчакам да се превърне в пеперуда, за да пърха в стомаха ми. Нямам нужда от коприна обаче. Този път няма да съм алчна. Този път искам пеперуди. Стотици, в мен.
Усещам как от няколко дена поглеждам и пристъпвам стреснато към “просото”. Застрашително много ми се минава през просото. Неустоим гъдел, усещане за нещо, което ще бъде. Визия за едни ръце. Само мисълта за това, което може да се случи, спира дъха ми.

Какво пък – ще събуя обувките си, ще пристъпя напред и ще изчакам пеперудите... Винаги мога да се върна, ако много ме заболи...Все пак фамилията ми идва от “коприна” – пра-пра-дядо ми е продавал коприна - знам как стават тези неща, генетично обременена съм с това знание.
Трябваше да мина през тези дни, за да събудя себе си..Има една хубава пословица, мисля, че беше арабска - "Най-тъмен е часът точно преди изгрева на слънцето."