октомври 11, 2007

Прясното мляко да го духа

Полузаспала завъртях ключа на Зорт и гръмна HIM. До дупка. Така се стреснах…Пу, пу! Намалих звука бързо, пуснах фаровете, сложих си колана, задна, ръката ми на съседната седалка и обърната назад се заизмъквах от тихия паркинг. На улицата отново увеличих музиката и върнах песента от начало.
We are so young,
our lives have just begun…
Добре, че по това време улиците са почти празни. Пътувам за работа заедно с хлебарите, работниците от чистотата и закъснелите пияници. На светофара вече пеех с пълно гърло и ритъмът сам натискаше педала на газта.
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Щяха да ми паднат стъклата от баса. Един костюмиран човек в съседната кола ме гледаше любопитно как се дера зад волана. Обичам такава музика сутрин.
Доскоро пътят ми за работа минаваше покрай Червило и ми се е случвало да засека познати излизащи от там в четвъртък сутринта. Срещи от третия вид. Те отиват да спят, а аз отивам на работа. Други светове просто.
Помня странното усещането да излезеш в 6 сутринта от Хамбара през седмицата. Очите ти се опитват да свикнат с дневната светлина, не знаеш дали те първа да закусваш или да вечеряш, докато покрай теб минават кучкарите от квартала с възбудените си кучета и вестник в ръка. Въртиш се на Малките 5 кьошета и се отправяш към баничарницата. Чакаш да докарат масленките – онези топящи се в устата ти чудеса, които са идеални за закуска в леглото.
Носил ли ви е някой в 7 сутринта в леглото току що купени масленки и прясно мляко? “Чувал съм, че така закусват добрите момичета…искаш ли да ти налея още вино?” Подкупваща усмивка. Прясното мляко да го духа. И нямаш идея дали е ранна сутрин, дали е късна вечер, дали е днес или е утре. А и не ти пука особено.
……..this life ain't worth living, this life ain't worth living, this life ain't worth living…