октомври 24, 2007

Блаженство в пух

Утре отново ще отида на работа на обяд. Малко почивка. Блаженство. Ще изключа всички телефони, защото знам, че ще има досадници, винаги има. Днес, в името на утрешната ми импровизирана сиеста, излъгах безсрамно по телефона : “Съжалявам, но няма да мога да присъствам на обсъждането в 10, ще ви изпратя коментарите си отделно още утре следобед, обещавам...” Те ще обсъждат, а аз ще се протягам в огромното си легло и ще прегръщам възглавницата си от пух. Розовата маска за очи ще се е смъкнала на врата ми през нощта, светлината ще проникне през миглите ми и ще ме е събуди бавно. Това е най-великото блаженство – сутрешната просъница, в която изпадам. Усещам топлината на пуха, който ме обгръща, без да ми тежи, възглавницата ми мирише на парфюма, който е бил снощи в косата ми. Намирам с босите си пръсти меките чехли до леглото и пускам душа, докато се взирам в очите си пред огледалото в банята. Утре ще имам време да се полаская с дълъг, горещ душ. Ще ходя боса, по хавлия и с чаша кафе из апартамента, ще си пусна нещо весело и ще прегледам пощата си. После бавно ще избера какво да облеча и ще се гримирам дълго. Ще шофирам спокойно и ще отида усмихната на работа с двойната си дълга Лаваца чааак към обяд. Блаженство.