октомври 12, 2007

Шшшшт!!!

Осем ужасно дълги часа в един бял Сеат. До Видин и обратно. Убита съм. И бясна! Мъжете по принцип били по-добри шофьори…Моля!?! Не знам кой е по – добър и по-лош, но днес на задната седалка на въпросната кола осъзнах, че аз съм прекрасен шофьор, уникален шофьор, аз съм направо шофьорът на кралицата и на президента, и на двамата едновременно, в сравнение с човека, който шофираше...
За разлика от него, аз знам за какво служат скоростите, колата ми не реве неистово и на пътниците ми не им се откачат главите непрекъснато. Хората, които се возят при мен, не обръщат внимание на пътя и често заспиват, а не се блещят напрегнато напред, не се лашкат, не си удрят главите и не се държат за дръжките до посиняване на кокалчетата. Моята кола мърка като котка и се движи плавно. Аз никога не се оказвам в насрещното, подчертавам: НИКОГА! Никога не свивам по черен път от голямото хубаво шосе, само защото смятам, че е “възможно” това да е пътя за София!!! Не намалявам рязко на магистралата без никаква причина, за да се огледам, все едно съм в Чепърлянци. Когато ми изгори крушката на фара, я сменям, а не пътувам цяла вечер така, все едно съм извънземно и на мене нищо не може да ми се случи!!! И никога не утежнявам положението на пътниците си с онази предрусала истеричка Дженис Джоплин. Никога!
Мъжете по-принцип били по-добри шофьори....Шшшт!!!Да не съм чула повече!
Следващият път с моята си кола! Като момиченце!