октомври 13, 2007

Най-тежкият ми грях

Седя си тук с чаша вино, пуши ми се много. Една цигара само…Трябва да изляза след малко, а все още шляпам боса вкъщи по халат и слушам А-HА. Напоследък все това звучи и ме ранява тази музика, стапя ме като като масло. Слушам на repeat последния им албум.
Какво да облеча такава замечтана сега? Може би голямо цвете в косата ми и големи гривни.... Но с цвете не става...в София през октомври, а как би отивало то на мислите ми сега! И вятър би отивал в косите ми, и качване на Витоша, и бягство, и дългата ми пола на волани, и едно пътуване до морето... А какво ще кажеш за малко шоколад? А за разговори цяла нощ в колата пред бездната на София? Мога да оставя косата си пусната и ще сложа много туш на миглите си, за да натежат, ще си сложа от онзи парфюм, който мирише на мускус...Поне това мога да направя....
Мдааа...Знаеш най-тежкия ми грях и си ме виждал, затънала дълбоко в него...