октомври 14, 2007

Добре ли ти е?

- Къде сте?
- В Резерв, чакам те!
Моят най-близък приятел - прекрасният Петър.
Влизам в бутаницата, дълги силни прегръдки и целувки. Прегръщаме се като на фронта. Уникалната детска заразителна усмивка на Лорчето. Джопето, в чието око бъркам, докато се целуваме:
- Еее, Ано, много ти е голям носът!
...................
Големите, силни ръце на Петър пълзят по тила ми и обхващат врата ми без проблем. Стиска ме пред задушаване:
- Добре ли ти е?
- Да, добре съм...
Малко хора ще ти зададат точно този въпрос. Прегръщаме се дълго и танцуваме с преплетени ръце. Не сме се виждали от 2 седмици. Едва ли някой би предположил, че сме само приятели. Стиска слабите ми рамене с ръцете си клещи и ми намига:
- Ела да те освежа...
- Не, не мога...
- Ела, ти казвам...Няма да съжаляваш!
- Знаеш, че не мога....
..............
Седи на другия край и ме сочи с чашата си, приближава се. Вдигам моята с усмивка.
- Не си тръгвай!
- Не мога, спи ми се вече...
- Дошла си при мен, а си тръгваш...

Моите прекрасни приятели. Старите ми, ужасно неплатоничти приятели, без които не мога.