октомври 16, 2007

Дай едно левче!

На светофара на Синьото. Между колите ходи босо цигане, високо е колкото да опре брадичката си на вратата ми. Залепва нос на стъклата на колите с професионален поглед на кокер шпаньол. Аз съм с една колежка. Детето се приближава до моята кола. Свалям прозореца и изстрелвам шеговито:
- Дай едно левче!
Детето е видимо объркано, в началото заеква от изненада, но бързо се окопитва. Поглежда ме виновно, бърка в джобчето на скъсания си анцуг и слага в ръката ми едно метално, лъскаво левче. Аз се усмихвам изненадано:
- Благодаря, страшно ми трябваха!
Детето е объркано, но се държи достойно:
- Еми ето. Искаш ли още една стотинка?…А на тебе за какво са ти? - върти очите си към вътрешността на колата и се опитва да прецени обстановката.
- Емииии...да си купя дъвки…Чакай, сега ще направим размяна…
Започвам да ровя в чантата си. Малкият гледа любопитно с черните си очички. Виждам, че става зелено, вадя банкнота от 5 лева от портфейла си и му я подавам в движение. Малкият не може да повярва каква сделка е направил току що…Гони ме, докато не пресичам Драган Цанков, и вика :
- Е, како, благодаря, какооооо!!!
Виждам в огледалото как другите циганета се скупчват около него, а той брани съкровището си. Чувствам се прекрасно и се смея.
- Ти си ненормална!, поглежда ме колежката ми и се засмива.