октомври 22, 2007

Да спиш с врага си

- Добре, защо се държи така? Обясни ми, нали си жена!?!

Няма как да му обясня. Пием вино един срещу друг, той отчаяно чака отговори, а на мене ми се иска да я намеря и да я удуша като ревнива майка вълчица. Ако му обясня, ще го нараня още повече. Ако му обясня, ще трябва да му кажа истината. А не бива. Никой не бива да ни казва тази истина. Нужно е да я усетим сами, да стигнем до нея с псувни и безсилие. Трябва да минем през фазите на неразбирането, на алкохола, на самообвиненията, на отричането, на обсесията и омразата. И после сами да излезем от този ад.

Мога да напиша цяла книга за жестокостта. За моментите, в които усещаш как човекът срещу теб зависи от всяка твоя дума, от всеки поглед. Тогава се превръщаш в чудовище. Първосигнално и съзнателно започваш да упражняваш властта си. Така, както децата късат крачетата на скакалците. Ако се огледаш в огледалото, можеш да видиш себе си с хищна усмивка и големи кучешки зъби. Жертвата е обсебена, а ти си Единствената, Кралицата, Владетелката на неговите светове - непреодолим поведенчески спусък, стар колкото света. Жестокостта е неподвластна на контрол. Ражда се неусетно и бързо. Идва, повикана от жертвата и се настанява в сърцето ти. Не вдигаш телефона си, не отговаряш в кю-то, вдигаш понякога с “Кажи!”. Даваш обещания, които никога не спазваш, защото си забравила. Всички други са ти по-важни, всички малки ангажименти успешно избутват уговорката ти с него назад в програмата ти. Оставяш го да се гърчи под усмивката ти и си болезнено откровена, докато той се опитва да отгатне дали се шегуваш. Днес си насилник, утре – жертва. И остава все по-малко смелост в сърцето ти, все по-малко милост…

Ядем си салатата от домати и нямам отговор на нито един негов въпрос. Не мога да го лъжа защо онази се държи така. Не мога и да му кажа. Не мога да му кажа, че ще има друга. Защото няма да има. “Захирът” е този, когото никога не си прощаваме, че сме срещнали. Това е единственият човек, за когото вечер правим място на възглавницата си. Всяка вечер, цял живот! И винаги е жесток, винаги е чудовище!
За едно съм сигурна, обаче - за това ще отидем в Ада, мили момичета и момчета! Всичките! До един!