октомври 23, 2007

Разговори с Бог

Опитва се да запали цигарата си със запалката от чантата ми:
- Каква е тая глупост, бе…..!?
- Има предпазител!, смея се – Това е, за да не може някое дете си запали огън вкъщи!
- Глупости, всяко 3-годишно дете ще схване врътката още на втория опит!
- Е, на мен ми трябваше половин час!
- За тебе знам!
Смеем се. Издиша бавно и си придърпва пепелника:
- Аз приключих с религията! Понякога Му казвам: “Като се кача горе и ако те намеря, ще ти еба майката, мръсно копеле!” А, ако Го няма, жалко за всички хора, които Му се молят! Приключих аз с религията…!
- Абе..., ти недей много, много да си говориш с Него….
Засмива се отново:
- Как може да се ебаваш в тоя момент!?
Минута мълчание. Поглеждам през витрината на ресторанта и виждам отражението ни един срещу друг на масата. Спомням си четирите 19-годишни хлапета, които превръщаха всичките си дни в сладка и безгрижна мъгла. Безкрайните следобеди в бара зад университета. Очите ни са същите, не сме се променили много. Все още се смеем, но все по-често на себе си. Подиграваме се на тъжните неща в живота ни и си говорим с Него.
На следващия ден:
- Ало, жив ли си?
- Не!
- Дай да затваряме тогава, защото, ако ми вдигаш от отвъдното, си в роуминг! Представяш ли си колко е дебел роуминга там!?!
- Ти си ненормална, бе! Престани да се ебаваш със ситуацията!