октомври 28, 2007

Чадър за двама

Хубав уикенд – обикновен. Какво може да ти се случи само за един уикенд? Всичко, което си пожелаеш! Отидох до Петрич и се върнах. Наблюдавах как есента съществува все пак - в София вече се бях уплашила. Това е любимият ми сезон и ми липсваше тази година. Дърветата по пътя бяха като измислени. Жълто, оранжево, зелено, червено, кафяво. Такива ги рисувах като малка – с неестествени корони и есенни, до припадък.
Пътувах с дакел в коленете си. Непрекъснато му хапех ушите, а той оголваше зъбите си заплашително срещу мен.
Отидохме до Разлог за мебелите – аз си начертах малката допълнителна библиотека, за която говоря отдавна. Ще ми направят и бюро тези хора, от състарен дъб. Бюрото, на което ще пиша...
Купих си дълга до средата на бедрото, мека, фриволна жилетка с голяма романтична катарама на кръста.
В Капитал излезе моето “Да спиш с врага си” и усетих как думите на хартия сякаш тежат повече. Срещнах одобрителните погледи на приятелите си и се изчервих не веднъж.
Гласувах хаотично в дъжда, после ядох баница с месо в колата - уникална.
Детско парти от 7, на което отидохме с подарък - огромна синя кола, а аз съответно умрях от скука на 2 води и една кола.

А накрая на деня се случи чудото – един приятел ми подари чадър в дъжда. Изпросих си го...Не е красиво да се прави така, но не издържах. Страхотен, ужасяващ чадър на “два етажа”. Като го изправя до крака си, стига точно до ханша ми. Огромен, черен, за двама! Омагьосващ направо. Като го отвориш и веднага си представяш как вървиш с някого под ръка в дъжда. Водата барабани по него, подскача по плочките, а вие вървите съвършено сухи и сами. Забелязали ли сте как в дъжда всички сме сами на улицата. Пелената на водата изолира шума и ни потапя в идеална тишина. Вакуум. Като при влюбените – те винаги са в тишина. Подариха ми чадър за целувки под дъжда и за дълги раходки в анонимността на вечерните софийски улици. Чадър за двама!