октомври 31, 2007

Хелоуин

Преди 10 години. Нощта на Хелоуин. Излизаме от Ялта. Тръгваме си, защото свършихме парите. Изпихме света и напуснахме разочаровани, че вече не можем да си плащаме водката. А купонът вътре продължаваше. Завихме по Аксаков и Р. се скри в една ниша. Издайнически звук от струя върху плочките и възбуден глас:
- Ей, елате да видите, това табло се отваря.
Беше отворил една от онези метални кутии по улиците с табелки “Внимание високо напрежение” и пред нас се разкри съблазнителната гледка на два големи шалтера.
- Това за к`во е…?
- Чакай, чакай…
- Не, не този, дай червения!
ПРАС! Малкото светещи прозорци угаснаха. Музиката, която долиташе от Ялта, спря. Тишина. Една жена се показа от едно балконче и се заоглежда в тъмнината.
- Копеле, спряхме тока!
- Да бе, глупости, не може от тука да се спира….
- Бягайте!
Спогледахме се и се втурнахме нагоре по Аксаков. Тичахме без да си кажем нищо чак до Родерик на Шишман и седнахме задъхани на бордюра.
- Ебаси, спряхме тока на цялото каре!
- Не, не може толкова лесно…
- Е к`во не може!?! Видя ли, че всичко угасна!
Избухнахме в пиянски смях.
- Така им се пада! Щом не може ние да се забавляваме…
Седя права срещу другите с ръце в джобовете и се оглеждам във витрините на Родерик:
- Гледай го т`ва мазно заведение!
Р. дотътри с въртене една от кофите на Седмо и тържествуващо я остави точно пред вратата на бара, изпопадаха боклуци и пликчета:
- Ето ви! Е т`ва сте вие! Живеете в една кочина!
Продължихме да се смеем.
- Видя ли как спря музиката!?! Хахахаха
- Дайте да се махаме, ще дойдат ченгета.
Затичахме се към Графа и бяхме щастливи като деца след някоя вълнуваща пакост. Винаги такива неща ни се случваха на Хелоуин. Прекарвахме нощта по софийските улици между посещенията на разни барове и се смеехме на идиотите, облечени в бели чаршафи.
- Айде и ние да се маскираме тоя път!
- Е, много ясно… ще се маскираме на кирки! Хахахаха
Сладки времена бяха. Безгрижни. Сега никога няма да пипна нещо, на което има заплашителен надпис за смърт, няма да изсипя кофа на улицата, никога. На този Хелоуин най-вероятно културно ще вечерям в някой ресторант. Ще се посмеем и ще се прибера, защото утре сутринта имам да пиша... По пътя до колата ми ще се размина с някоя пияна компания тийнеджъри и ще се усмихна.
“Докле е младост…”