октомври 21, 2007

"Изроди в поли"

Бибата е в Созопол. Сама. Вече повече от седмица. Има стая над скалите. Липсва ми много и броя дните. Непрекъснато си говорим какво бихме правили, ако си беше сега в София… Говорим по няколко пъти на ден с часове за какво ли не.

Тя: - Искаш ли да ми направиш един подарък?
Аз: - Да, кажи какъв.
Тя: - Амааа, искаш ли наистина?
Аз: - Да, кажи какъв.
Тя: - Емии….един гердан. От странен камък, ама супер красив, тъмно син един, тука го продава една рускиня и не знам как се казва камъкът, защото нищо не й се разбира…
Аз: - Ок, ама как точно да ти го подаря, като е в Созопол?
Тя: - Амиии, аз ще си го купя, а ти ще ми дадеш парите.
Аз: - Ок, купи го!, усмихвам се аз
Тя: - Няма ли да ме попиташ колко струва?
Аз: - Добре - Колко струва?
Тя: - Ами... само 20 лева….
Аз: - Супер! Купувай го!
Тя: - Ееее, жестоко! Трябва да почна така и с мъжете….
Аз: - Е, няма да е същото…
Тя: - Защо?!?
Аз: - Защото аз после няма да искам да те еба!

Избухваме в смях и разговорът продължава…Както реагира веднъж един приятел: "Изроди! Изроди в поли!"