октомври 11, 2007

Курвенска история

И какво стана сега? Избори! Ще си избираме кмет, за кой ли пореден път. Не обичам политиката, смятам, че да си политик и журналист е курвенска история. Това обаче са единствените избори, на които гласувам винаги.
Защото София ми е важна - от нейния облик често зависи настроението ми. Тя е люлката на моите детски пакости, нейните череши съм крала, по нейните тъмни улици съм се натискала и съм се прибирала закъсняла или подранила. Това е градът, който ме е плашил и очаровал, градът, в който съм влюбена перманентно. Всички гласуват за промяна, а аз не съм сигурна дали искам София да стане европейски град. “Европейски град” малко ме плаши. Аз съм от тези идиоти, които харесват района на Женския пазар с цялата му шарения, цигания, с просяците, с арабските месарски магазини, китайските ресторанти…Може би, защото там съм прекарала детството си. Аз съм от тези, които обичат олющените стари кооперации с малките балкончета, старите табелки “Ключар” и шкембеджийниците. “Коньовица, Банишора - нашият квартал…улиците ги павират, за да няма кал…” – стръмните, павирани улици над Сливница, старите градски къщи около Симеон, Искър и Веслец – истинската Малка София…
Тийнеджърските ми години около Попа с джанките и вътрешните им дворове, с лудите им обитатели. С първите целувки, с първата изпита бира в едно дворче на Хан Крум – колко ми беше горчиво…леле, ама пих, къде ще ходя…
Моите стари и нови приятели. По ирония на съдбата всички важни мъже в живота ми са свързани с карето около Попа.
И кестените…Дядо ми казваше, че там, до където има кестени, до там е София.
Ще гласувам най-вероятно. За единствения кандидат, който ми изглежда близък до мен. Защото е познат на моите познати, защото знам какви ги върши като не е кандидат, къде ходи, какво яде…ей такива. Не съм сигурна, че ще е добър кмет, но... Така и така, той шанс много, много няма срещу “Бате Бойко, ти си мъж…”, ама важна е идеята...
Искам само да се чувствам по-сигурна по улиците, да не ми строят грозила под носа, да пазят парка и градинките, селяните с еднаквите номера и цървулите с изпърдяните си лади да не карат с 200 и да не застрашават живота ми…Простички са моите желания, защото аз съм простичка жена…