октомври 16, 2007

Като се наспите, ще ви мине...

Късно такси. Ужасно уморена съм и замислена. Подпряла съм лакът на вратата и се рея в светлините на София. Мълча. Прибирам се вкъщи по маршрут, който знам до болка. Изключвам телефоните си един по един. Мисля за гореш душ, недочетената си книга и чаша червено вино. Сгушила съм се в пухкавото си яке и скулите ми са потънали в меката му яка. Шофьорът мълчи, слава богу. Няколко пъти улавям погледа му в огледалото. Изглежда около 50-60 годишен, с поддържана брада, в таксито не се пуши и мирише добре, звучи някакво хубаво радио.
- Много сте умислена, госпожице!
- Мда, уморена съм...(fuck!!!)
- Не се тормозете, мъжете не го заслужават…Вие сте хубаво момиче....
- Ааа, не е за мъже...
- Само едно да знаете от мене, аз като Ви гледам, Вие можете да ми бъдете дъщеря, ако сега не можете да преглътнете нещо малко, когато се омъжите, то ще стане огромно и ще ви застане на гърлото като буца и няма да можете да дишате. Нищо не се оправя с времето....От мене да го знаете!
- !!!!!!!!!!!!!!! Благодаря, да, сигурно сте прав!

Мълчим до вкъщи. Той увеличава музиката, по радиото вървят някакви ретро хитове.
- Тук, да, благодаря и приятна вечер!
- Приятна вечер, госпожице, като се наспите, ще Ви мине..
Оставям му голям бакшиш и слизам от таксито потресена. Този непознат човек току що беше прочел мислите ми и ги беше произнесъл на глас.