октомври 01, 2007

Forever not yours

Как мислиш, дали все още съм онази, която познаваше?
Онази, която се страхуваше от игли и ножове, сега подава ръката си без да трепне, защото знае , че така трябва.
Онази, която никога пред никого не плачеше, сега се разплаква неудържимо от страх зад волана, слага тъмните си очила, за да не я гледат тъпанарите от съседните коли и увеличава просташки музиката до край, за да не чува мислите си.
Онази, която преди говореше с всички за всичко, сега провежда безкрайни разговори само с няколко човека, говори с часове по телефона, докато шофира, докато пазарува, докато крачи сама по улицата, сега тя е жената с телефона...
Онази, която дружеше с младите и силните, сега ти става верен приятел и съюзник веднага щом те усети слаб, сега тя е жената, за която болките и слабостта са непреодолим магнит.
Онази, която беше превърнала егоизма си в знаме, сега ще купи болното цвете в магазина, най-грозното канарче, най-хилавото коте, скъсания вестник, ще прибере от улицата загубено измръзнало куче... и ще е щастлива по хлапашки...
Онази, която някога караше неуверените момчета да докарват колите си точно пред входа, за да не се намокри Тя, сега си намира поводи да тича в проливните дъждове и да крещи, да влиза бързо на сухо и пак да крещи от радост, че е мокра, че е жива...
Онази, която помниш, вече знае колко малко струват парите.
Онази сега иска само да пише и да се вижда само с няколко човека...и почти го изпълнява...
Помниш ли онази брюнетка, която веднъж в един дъжд, мокра до кости ти каза, че те обича? Сега тя е блондинка – често на токове, почти винаги гримирана и винаги с маникюр, знаеш ли?
Как мислиш, дали ме познаваш все още?
Вече я няма онази, защото никога не е била. ..