октомври 17, 2007

Satisfaction form - Reply

След малко ще си махна ICQ – то! Не мога да повярвам! Преди малко водих най-тежкия разговор, който може да води някой с приятел, и го водих по този гнусен начин. Тази комуникация е отвратителна и няма да свикна с нея. И не искам да свиквам! Отказвам! Наложи ми се да изпиша с ръцете си силни неща, за които хората едвам намират думи, втренчени един в друг на 30 см. разстояние. Хората се прегръщат след такива разговори, насълзяват им се очите. А не “О-О!!! - Еди кой си в еди колко си следобед:” И гнусното разкривено човече - палячо, по дяволите! На един от най-близките ти приятели му кърви сърцето, а ти му пращаш някакъв разкривен изрод, за да го убедиш, че и на тебе ти е тъжно. Никога повече! Няколко изключително интересни човека загубих някъде в тази комуникация. До толкова, че ни беше неестествено да се видим след това. И ги загубих!

Обади ми се, ела да ме видиш, по дяволите! Причакай ме - знаеш къде живея, знаеш и къде работя! Знаеш какъв цвят са очите ми, колко бледа е кожата ми и колко са меки ръцете ми! Знаеш как усмивката ми произвежда мед в гърлото ти, който се стича бавно в стомаха и ти става хубаво. Ела да се видим! Ела да ми кажеш колко те боли, ела да тe успокоя, да подържа ръката ти и да поплача с теб. Защото ме боли! Защото, когато се запознахме нямахме “кю”, нямахме интернет, дори. Имахме само телефони и пейджъри. И пак се намирахме, помниш ли? И не ме ебе нито “анонимността на интернет комуникацията”, нито “никовете” ви, нито ”аватарите” ви, нищо! И няма нужда да съм анонимна - аз съм прекрасна на живо! И няма нужда да имам “ник” - името ми звучи страхотно! И нямам вече “кю”! Страхотно!

Satisfaction form – Reply: Не искам да използвам повече лайняната ви услуга! И, за разлика от вас, не съжалявам, че съм ви деинсталирала и няма да ви кажа защо. Защото не е ваша работа – за това!