ноември 06, 2007

Задушница

Напоследък все по-често има тишина в мен. Тишина като по Задушница. Може би липсата на есен в София ми действа така. Не ми е нито есенно, нито зимно тази година. Дърветата по улиците са шарени, без да са есенни. Времето е студено , без да е точно зимно…С ботуши до коленете съм, но по жилетка само…Едно половинчато такова. А в Бели Искър си беше есен. И поляните пред къщата, и селяните с колелата си, и конете им, всичко беше есенно. Всичко беше както трябва да е. През капаците на прозорците ни събуждаше студено ноемврийско слънце и ни подмами да закусваме на масата отвън. Измръзнаха ми ръцете, но ми беше хубаво. Задушница. Време за “подаване”. Нямаше на кого. Само съседското куче намаза няколко нелегални хранителни “бомби” през оградата. Селяните никога не хранят кучетата си. Само то заслужаваше за бъде сито на Задушница. Беше близо до мъртвите – толкова беше слабо.
Миришеше на пушек и огън, непрекъснато на пожар. Излизах на слънчевата веранда и разширявах ноздри, за да вдишам малко от бедствието. “Дали гори някъде?” Исках да видим малката селска църква, която винаги е затворена. Там са се венчали Яворов и Лора. “Няма поп тука, обикаля 3 села!”, веднъж ни уведоми една старица на калния път пред оградата. Бях решила да вляза поне за малко преди да ми стане гадно от тамяна, колкото да запаля свещичка. Спряхме пред църквата. Работи! Влизаме в предверието, един сюрреалистичен старец с дълга брада и кокалести пръсти брои монети и ги записва на бакалска хартия. Събира числата под черта, като в 3-ти клас. Бях забравила как става. Продава ни свещи, насочвам се към тежката врата на църквата:
- Момиче, затворено е!, чувам зад себе си
- Е, защо ни продадохте свещи!?!, пристъпвам назад учудено
- Ами за гробището…
Мдаа, гробището беше отвън, беше пълно със жени, които се суетяха около гробовете. Взехме си безславно свещите в джобовете и тръгнахме към Самоков. Женският манастир беше фрашкан с “поклонници”. Хората влизаха в 250-годишното островче, за да си купят минути спокойствие. Свещи от 10,20 и 50 стотинки. Букетче от чемшир и есенни градински цветя срещу лев. Продаваше го миниатюрна глуха жена отвън. Дали Господ й е помогнал преди? А дали ще й помогне някога?
Задушница, за да сме близо до мъртвите…Да сме близо, докато топлим замръзналите си шепи в църквата. За мъртвите свещите долу, за живите – горе.