ноември 23, 2007

Вълците в мен

Точно преди година в Старбъгс в Кьолн. Заминаваме за Амстердам. Не съм разбрала какъв му е проблемът на едното момче зад бара, с това, че си слагам мляко от каните и съответно правя физиономия.

- Този вместо да ми се усмихва , да ми каже направо какъв е проблемът!

- Отвратителна си! Ужасна!

Моята приятелка от детство. Отвратена е от отношението ми към немците, към порядките им, към начина им на живот...Мрънкам и им се подигравам от една седмица. На "зле разбраната им точност”, на “тесногръдието им” , на “късогледството” им на всичко. Не спирам. И там, докато пиехме кафето си и гледахме спиращата дъха катедрала, тя не издържа.

- Отвратителна си! Ужасна! Как може да имаш толкова много предразсъдъци!?! Не може да се държиш така! Просто не може!

- Добре, нужно ли и да обичам всички?

- Обичай когото искаш, но престани да тровиш хората!

- Нямам нищо против немците!

- Имаш! Против немците, против влаковете им, против селяните, против ...и аз не знам вече! Тесногръда си! И престани!

- Добре, съжалявам! Повече няма да казвам нищо!

- И това, че няма да си купиш Фолксваген...

- Ами не ги харесвам, и за това ли трябва да се чувствам виновна?

- Ти нищо не разбираш от коли!

- Да, но не искам да карам кола, която не харесвам. Не ми е комфортно купето. Предпочитам френските коли.

- Нищо не разбираш! Абсолютно нищо!

- Мими, ти също не разбираш....Дори нямаш книжка!

- Няма значение, аз разбирам повече от теб!

Тук вече усещам, че разговорът става абсурден...Мими, започва да ме убеждава, че разбира колкото монтьор...Ей такива. Аз се смея. Отдавна сме изпили кафето си. Тя се поуспокоява. Аз се усмихвам. Наскоро се сетихме за този разговор. И аз и тя го помним. И се забавляваме много. Аз я бъзикам: “ Ще се видиш ли днес с твоята тесногръда приятелка?” и се смеем.

Да, аз имам предразсъдъци. Знам го. Не съм идеална. Имам грозни предразсъдъци. С остри зъби. Понякога ги изпускам от клетката и хапят. Дори аз и отнасям по някой зъб. Но с повечето съм се справила с годините. Кастрирани и обезпаразитени, сега лежат на припек и дебелеят. Често не се харесвам. Баща ми имаше хубава тактика срещу “принцесата вкъщи” - едно лято ме накара да продавам бира на Женския пазар. На тротоара до едни голям фризер. Основната ми клиентела беше от цигани. Млади и стари, опърпани, измамници, хамали, строителни работници... Сядаха до мен на тротоара и пиеха по бира. Знаеха ми името, аз знаех тяхното ...и така. Беше ми забавно. Била съм на 15. Говорехме си, но не помня за какво. Чудя се какви ли са били темите...Баща ми ме наблюдаваше доволен от ателието си и казваше: ”Трябва да можем да общуваме с всякакви хора!” Виж на това се научих. Но някои предразсъдъци и резерви баща ми не успя да стопи у мен. Направи ме толерантна, но не и без резерви. Достатъчно толерантна и реална, за да се отвратя от идеята за “чиста София”, но не достатъчно, за да изпусна нервите си, когато някой наруши грубо комфорта ми. Рядко съм груба, никога агресивна. Днес мога да видя песен в хората около мен, а утре да съм гневна, защото някой е прекрачил “моята граница” и гневно да кажа силни думи, които в момента със сигурност мисля. Не е късогледство. Късогледството е липса на проекция. Поне това не съм, но други неща...Има вълци в мен все още. И все не успявам да ги опитомя.

Мисля си понякога, че трябва да работя върху себе си, но не виждам смисъл. За мен идеята за живеенето не е свързана с усъвършенстване. Животът ми не е път. По-скоро е разходка...И всеки се разхожда както може...Така ми се връзват нещата.

Това е. Приятелите ми, близките ми, човекът, които ме обича, май са свикнали. Дори твърдят, че ме харесват такава. Знаеш ли... “Като филмите на ужасите – не знаеш дали ти харесват, но не можеш да спреш да ги гледаш...”

A propos - Не търсете смисъл...Май пиша, защото не мога да не пиша. Спамът в главата ми...