ноември 12, 2007

Както винаги

Наведи поглед пред мен и ме изчакай да отмина. Знаеш, че усещам присъствието ти. Няма как да сбъркам очите ти. Онези, които гледат в дъното на душата ми. Няма как да пропусна гласът ти. Онзи, който говори директно в сърцето ми. Всеки път събувам обувките си пред теб. Влизам боса и навела поглед. Като в джамия. И мълча като пред Христос и пред Алах взети заедно. Немея като пред единственото оцеляло божество на тази изоставена планета. И ти го знаеш. И мълчиш пред мен. И се усмихваш, и ме разсмиваш от нищо. И се вдигат пеперуди. Наведи настойчивите си очи. Поне веднъж. Остави ме за малко да не бъда твоя. Десетки хора танцуват и се прегръщат. Остави ме да чуя ритъма, поне за миг да съм непозната. Наведи очите си! Направи го от респект към разкъсаните ми мисли. Ще се облека, бавно ще допия чашата си и ще си тръгна. За да не изчезнат пеперудите.