ноември 13, 2007

Автомивката

Въртя се пред автомивката с ключ в ръка и се опитвам да привлеча вниманието на някой от суетящите се около колите хора. Всички са супер заети, навсякъде хвърчи вода, а аз деликатно прескачам локвичките, за да не намокря красивите си обувки. Обяд е и слънцето свети в очите ми – Как можах да си забравя очилата!?! Станала съм преди час, душ, небрежни спортни дрехи, разхвърлян кок, който трудно побира косата ми и съм излязла, за да намеря автомивка в квартала. По тапицерията ми има следи от последното пътуване – шоколад и лапите на дакела – ужас! Отгоре на това, от вчера цялата кола незнайно защо ми мирише на марихуана – направо ще ми избоде носа като вляза. Автомивката беше спешна. По дяволите, никой не ми обръща внимание, а ми е студено!
- Класическа блондинка!, чувам до себе си
- Моля?!?
До мен е застанал симпатичен млад мъж с приятна усмивка и ме гледа в очите:
- Класическа блондинка и ключ с мече!
За момент се колебая как да реагирам и се засмивам глупаво:
- А, това ли?, поглеждам ключа на колата си - Да – мече е, хахаха!
- Да, направо сте класика!, продължава той усмихнато
- Ъхъъ!, смея се неловко... - Опитвам се да намеря някой, който да ми обърне внимание...
- Еми, ето!
Измервам го с поглед – клиент е. Вече се дразня.
- Хахаха, благодаря, но имах друго предвид...
Отдалечавам се, за да намеря някого и оставям “хитреца” зад гърба си. Започва да ме хваща яд, че не реагирах по-нормално. Например: “Ами и вие сте класически наглец с бяла Астра ...” или краткото : "Хитрец! Хахаха" Или нещо такова. Никога не реагирам навреме както ми се иска. А и не умея да съм груба. Човекът не беше. Просто се шегуваше, а аз се издразних. Станах на 30, а никога няма да се науча!