ноември 18, 2007

"Романтише"

Прекрасно време! Ниско, уютно небе. Непроницаемо и непредвидимо. Мирише на подранила зима и на закъсняла есен. Всеки момент ще завали – дъжд или сняг. Дано! И да задуха! Това е моето любимо “романтично време”.


Благодарение на предимно мъжкото ми обкръжение откакто се помня, представата ми за романтика е изкривена до неузнаваемост. Свети Валентин и Коледа ме хвърлят в паника. Няма по-фалшиво и неловко нещо на тоя свят от това да “излезеш да празнуваш Свети Валентин” и зорлем да си създаваш “коледно настроение” . Всъщност няма нищо лошо в празнуването. Като сме безделници да не сме без празници. Но има лошо да го празнуваш, защото трябва. Пружинираш възбудено като Дядо Коледа на стимуланти и бъркаш в гърлото на извратените хора като мен. Наскоро един познат ми каза на Свети Валентин, че възнамерява да сготви нещо на приятелката си, “после някое романтично филмче и гушкане, ти как мислиш...” Казах, че звучи добре, но трябваше да му кажа, че току що са ми се обърнали червата и аз ще изляза да празнувам Трифон Зарезан. След този разговор нещо щракна в главата ми и отношението ми към този човек леко се промени. Разбрах, че не сме "от една порода". От сладкото ми се повръща. От умишлените, сладникави филми и от нарочните вечери със свещи също. Застава ми една буца на гърлото и започва да ме дави. Чувствам се неловко, защото ми е фалшиво. Просто съм изкривена.

Ако някой иска да ме отблъсне, нека се държи като по “наръчник за кавалери от 40-те”, нека си закачи някое “жизнерадостно коледно звънче“ на шапката и резултатът му е в кърпа вързан. Всъщност най-много ме отблъсква романтиката, която показно се разграничава от секса. Розовите балони, сладникавите комедии и червените плюшени сърца, умилителните мечета и овчици с надписи “I love you” не ми се връзват никак с понятието ми за “плът”. Въпрос на предпочитания...Романтиката в главата ми предизвиква вълче желание да захапеш врата на някого, от там да влезеш в душата му. Да се разходиш в главата и в стомаха му. Да си поделяте мълчанието, през което прескачат искри. Да усещаш непрекъснато движенията му и да чуваш дишането му, когато е близо до теб.

Да се качите в някоя среднощна кола и да пътувате на А-HA цяла нощ. Да отбиете на някое закътано място, за да “се поцелувате” и по изгрев слънце да се приберете да поспите. A-HA - Hunting high and low – напоследък това ме топи в колата ми вечер. В моята “романтика” има малко драматизъм, доста черно, малко безнадежност. Невъзможност. В “романтиката” ми има и съдба. Стака Бо - Sustenance we vie mmm ... и A-HA – Crying in the rain. Глад – ключова дума във възприятията ми. Глад за проникване, за навлизане, за завладяване на чужди територии. Глад за тяло и дух, глад за красиви предмишници и моите ръце. “Романтично” посещение в Бинго, в 12 без 15, защото съм сънувала въшки. Пълна излагация и смях до припадък. Импровизиран почасов хотел на Славянска – от лигавщина и защото случайно от там минаваме, не от друго. “Искаме стая с телевизор!” Учудената физиономия на рецепцията. Истеричен смях в асансьора. Гнусната, влажна стая и прави под душа – единственото “безопасно място”. Така я разбирам аз романтиката”.

Гледката от балкона - светлините на Александър Невски и гората. Светлините на трамвая, които лазят между дърветата. Мъглата в основата на Витоша. И мрачното, умълчано време. Моето любимо.