ноември 20, 2007

Призраци в гардероба

Точно когато си се вкопал в уютния си затвор и самодоволно си заровил главата си пухената си възглавница, винаги се появява нещо, което ”закачливо” ти бърка в стомаха във възможно най-неподходящия момент. Унесен, отваряш някое чекмедже и БУМ!, от него като на пружина изкача някой забравен призрак. Отупва се от праха, усмихва се с клоунския си нос и надува оглушителна пищялка в лицето ти. “Ти какво си помисли? Че така лесно ще се отървеш ли?!? Хахаха! Не става, моето момиче!” Не знаех, че в гардероба ми все още има призраци. Мислех, че успешно съм ги омотала в летните си дрехи. Завързала съм ги съм силиконовите си чорапи и съм запушила устите им с някои, неподходящи за зимата, фриволни прашки. Да, ама не! Призраците са учудващо устойчиви. Удържат на пребоядисване на косата, на положителни хормонални промени, дори на настроенията ми. И няма как да реагираш. Освен да се усмихнеш глупаво и да изпсуваш наум. Защото добрите момичета не псуват клоуните и не дърпат брадите на Дядо Коледовците. Усмихваш се стреснато и в главата ти се надига отдавна познатата ти паника. Онова чувство, което си си казала, че си надраснала отдавна. Онова, което плаши пеперудите, вдига гларусите по плажовете и плаши птиците по дърветата. Затваряш очи и стискаш клепачите си с надеждата, че ще се размине. Отваряш – пак е там! Гад, мръсна! Махай се! Разкарай тръпчинките си! Разкарай бутилката! Вече не пия! И не пуша! И нямам телефон! И компютър нямам! И адрес!