ноември 22, 2007

Аз съм шибаната екология!

7 сутринта е. Закъснявам. Спала съм точно 3 часа. Мъглата влиза в дробовете ми и затруднява дишането ми. Пореден ден без кола. Облечена съм като за разходка в планината, толкова ми е студено. Чувствам се тромава като мечка. С блуза, жилетка, палто…Ужас!Къде ми е колата?!? Днес вече, ако отново не е готова, ще отида да си я взема. Не ме интересува недобоядисана, недосглобена…За една броня беше, по дяволите! Приближавам се към едно такси и в мъглата виждам как шофьорът пали цигара вътре. Fuck! Представям си как мирише колата, но наоколо не виждам друго и се качвам.
- Добро утро, Сливница и Раковска..
- Ммм, …….айте….
- Моля?
- Влизайте, казах!
Влизам, не гаси цигарата.
- Бихте ли минали по Козлодуй...
- Аааа, не стига, че ви е кратък курсът, ами и по дупките да минавам. Ще си мина по Сливница….
Потегля.
- Ако имате някакъв проблем с курса, кажете, за да сляза.
- Ама аз ви казах, че няма да мина по Козлодуй!, поглежда ме невярващо
- Господине, аз ви правя услуга като се качвам при вас, не вие на мен! И няма да ви слушам мрънкането.
- Ама какъв ви е проблемът?
- Спрете, ако обичате!
Забива спирачки нервно:
- Дължите ми 80 стотинки!
- Заповядайте! И задръжте рестото! Дано да ви стигнат за днес! Цял живот ще сте бедни и гладни!

Слизам от колата с вдигнат нос и с периферното си зрение усещам леката паника в погледа му. Никой не обича да му предричат глад и бедност. Тъпите цървули!
Ето затова ще ходя с колата си до последно. Предпочитам задръстването в уюта на меките ми седалки и парфюма ми, отколкото 5 светофара в компанията на някой скъсан люлински тарикат, който си е пуснал чалга и ме измерва с поглед в огледалото. Няма да използвам градския транспорт, защото не искам в мене да се търкат разни луди, да ми мирише на пот и да търпя торбите на някоя селянка върху краката си. И не ме ебе нито нарастващия трафик, нито липсата на паркоместа, нито тъпата екология. Защото екологията в душата и главата ми са ми по-важни. Аз съм шибаната екология!